Дейци от Велико Търново и региона със запазено място в столичните клубове на елита и в салоните на придворните дами

Известно е, че един от най-изтъкнатите дейци на нова България – Стефан Стамболов, е съсечен от наемни убийци през лятото на 1895 г. на връщане от „Юнион клуб“. Повечето почитатели на словесното изкуство знаят за своеобразните светски литературни салони на Мара Белчева, Евгения Марс (Евгения Бончева – Елмазова)… Не е известен обаче фактът, че тези култови за времето си клубове и салони имат отвоювано място в историята благодарение и на активната изява на бележити личности от Велико Търново и региона.

Известните в миналото „Юнион клуб“, „Славянска беседа“, „Жокей клуб“, „Царският автомобилен клуб“ и др. събират представителите на новия държавен, политически, военен, дворцов, стопански и културен елит.

„Славянска беседа“

Основаният през 1884 г. в София „Юнион клуб“ станал част от съществуващата тогава едноименна международна верига, има подчертано звезден статут, който му гарантира и привилегията да стане родният „Олимп на клубовете”.

Сред уважаваните членове на „Юнион клуб“ се открояват редица старостоличани, принадлежащи към каймака на тогавашното общество. Най-известните от тях са Тодор Иванчов – министър на вътрешните работи през 1886 г., министър на Народното просвещение през 1886-1887 г. и министър-председател през 1899-1900, 1901 г.; Георги Живков – подпредседател и председател на Четвъртото обикновено народно събрание, председател на Третото велико народно събрание и на Седмото обикновено народно събрание, министър на Народното просвещение в кабинетите на д-р Васил Радославов и Стефан Стамболов. И разбира се, една от най-големите гордости на Велико Търново и България – Стефан Стамболов.

Димо Кьорчев и Цанко Церковски са сред най-желаните гости в салона на Вазовата муза – Евгения Марс.

По принцип клубът не се занимава с активна политика независимо от присъствието на политическия елит в него. Това ясно личи от формулировката на член 1 от устава му. Посветени в материята обаче разказват, че в неговите салони се обмисля съставът на не едно или две правителства, обсъждат се значими политически събития.

Друго популярно място за срещи на първите ни личности е „Славянска беседа“, основана през 1880 г. по инициатива на група чехи, работещи в нашата държава. Макар и не точно клуб от типа на английските, а по-скоро дружество с облик на културна институция, „Беседата”, както тогава обикновено са я наричали, се слави най-вече като средище на интелектуалния елит на България. Известна е и с панславянската, балканска и антитурска ориентация на нейните членове, особено до Междусъюзническата война, с историческите си събрания и с учредяването на редица културни, обществени и спортни институции. Престижен за нас е фактът, че през 1891 г. свищовлията Алеко Константинов учредява като структура към „Беседата” „Урвич клуб“, който по-късно прераства в Български туристически съюз. През годините в ръководството на „Славянска беседа“ наред с Иван Вазов, ген. Радко Димитриев, Ст. Л. Костов, проф. Боян Пенев, проф. Марин Дринов и др. се открояват и известни личности, родени или свързани с Велико Търново и региона. Сред тях са проф. Васил Златарски, митрополит Климент (Васил Друмев), Алеко Константинов, Пенчо Славейков, проф. Иван Шишманов.

Стефан Стамболов, член на „Юнион клуб“.

Сред изявените членовете на „Жокей клуба“, създаден в София през 1914 г., също има авторитетен представител на старата столица – генерал-майор Владимир Даскалов, кмет на Велико Търново през 1928 – 1932 г., журналист и писател, един от първите ни воини, влезли в считания за непревземаем до март 1913 година Одрин. Самият той обича да се шегува със специфичната си „кавалерийска походка”, с увлечение разказва за задължителното обучение по езда във Военното училище, за подвизите си в „Жокей клуба“ и най-вече за онази съвършена езда, която спечелва легендарните победи на българската кавалерия във войните за национално обединение.

В годините след Освобождението се появяват и първите светски салони у нас, най-известни от които са тези на Султана Рачо Петрова и Мария Петрова-Чомакова.

Сред безспорните интелектуални лидери обаче е литературният салон на Мара Белчева, завършила Девическата гимназия в старата столица, по-късно придворна дама и съпруга на Христо Белчев от Велико Търново – поет, фейлетонист, преводач, министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов и жертва на първото политическо убийство в България през 1891 година. Влиянието на Европа в създаването на литературния й салон е факт, но за нейна чест то се усеща не като снобско подражание, а като потребност да се създаде истински духовен оазис за словесното изкуство.

Уникалният шарж на Александър Добринов, на който са изобразени 106 от най-известните литератори, артисти, учени, издатели, политици – редовни посетители на сладкарницата „Цар Освободител“.

Не по-малко популярен е и салонът на Евгения Марс, съпруга на известния зъболекар д-р Михаил Елмазов, вдъхновителка и близка приятелка на Иван Вазов. Нейният салон се посещава от патриарха на българската литература, от известния книжовник, политик и дарител от Велико Търново Димо Кьорчев, от земляците ни Цанко Церковски и Стоян Михайловски, от много утвърдени музиканти, журналисти и артисти. Съхранените до наши дни писмени източници сочат, че Димо Кьорчев и Цанко Церковски са сред най-желаните гости в салона на Вазовата муза.

Мара Белчева

ЛЮБОПИТНО:

През 30-те години на миналия век в София имало няколко заведения на столичната бохема, сред които прочутото „Арменско кафене“. Но творческата интелигенция се събира в кафе-сладкарницата „Цар Освободител“ до Руската църква. Там всеки има свое определено място. На една маса седят Константин Петканов, Илия Бешков, композиторът Любомир Пипков. Дечко Узунов и Никола Маринов пък наблюдават от друг край на кафенето писателите, за да ги изрисуват. Майсторът на портретната карикатура от Велико Търново Александър Добринов стои с часове на една от масите и скицира лицата на присъстващите. Там именно през 1935 година между кафето и пастите той рисува уникалния си шарж, на който са изобразени 106 от най-известните посетители на сладкарницата – литератори, артисти, учени, издатели, политици. Много от героите на Добринов са ликвидирани веднага след 9 септември 1944 г., а кафенето е разрушено само за една нощ през 1977 година – трагични факти, които подсилват въздействието на неповторимия шарж, превърнал се и в своеобразен документ на отминалото време.

Тодорка НЕДЕВА

2 thoughts on “Дейци от Велико Търново и региона със запазено място в столичните клубове на елита и в салоните на придворните дами

  • 20.01.2023 в 13:09
    Permalink

    Супер статия! Пускайте повече такива четива – интересни и полезни за знанияята по история!!!

    Отговор
  • 20.01.2023 в 15:11
    Permalink

    Тези факти трябва да се изучават във всички търновски училища. Похвално е,че вестникът огласяна историята на града и видните личности.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *