Прегръдката е най-бързият антидепресант
Алгафари обясни, че променената при прегръдка биохимия и биофизика води до увеличаване на субективното чувство за щастие и комфорт и удължава живота. Според експерта най-противоестественото нещо за един човек е да не бъде докосван и да не се докосва, затова най-голямото престъпление в човешката история е откъсването на бебето от майката след раждането.
Денят на прегръдката е отбелязан като Национален ден за първи път в САЩ през 1986 г., след като е включен в годишния Календар със събития на Чейс, издаван от братята Уилям и Харисън Чейс от 1957 година. Инициативата за деня е на Кевин Заборни от щата Мичиган, който искал да подчертае ползите за душата и тялото от сърдечната прегръдка. През следващите години денят започва да се отбелязва и в други страни по света, сред които Канада, Бразилия, Австралия, Германия, Великобритания, Грузия, Швеция, Испания, Италия, Франция, Русия и Република Южна Африка. Датата 21 януари е избрана, защото се пада между коледните и новогодишните празници и Свети Валентин (Деня на влюбените) – 14 февруари.
Силата на прегръдката
Това, което се случва в момента, в който се докоснем, е, че поговорката „споделената мъка – половин мъка, споделената радост – двойна радост“ се буквализира, тъй като има енергообмен, посочи Мадлен Алгафари. Тя обясни, че в този момент така, както има топлообмен между телата и по-топлото става по-хладно, ако другото е по-студено, и обратното, по същия начин, ако единият човек е по-напрегнат, а другият по-спокоен, съответно ще настъпи успокояване.
Чисто физиологично това, което се случва в момента, в който прегърнем човек, е, че надбъбречната жлеза започва да намалява производството на стресовите хормони, така наречените кортикостероиди, уточни Алгафари. По думите й страхът намалява, алкализира се тялото, нормализират се кръвното налягане, сърдечният ритъм, мозъчната активност и ритъмът на дишане, имунитетът се подобрява.
Щом са спаднали нивата на стресовите хормони, това означава, че имунитетът веднага се е повишил, обясни Алгафари. Психотерапевтът добави, че се отделят окситоцин – хормонът на любовта, и фенилетиламин – от амфетаминовата група, който се произвежда тогава, когато сме влюбени, а когато ни липсва, ни се яде шоколад, защото се съдържа в какаото. Затова казваме, че самотният, който страда от липса на любов, може да се тъпче с шоколад и естествено може и да пълнее, коментира тя.
Цялата тази променена биохимия и биофизика води до увеличаване на субективното чувство за щастие и комфорт, и имунитета и физическото здраве, удължава живота и всъщност е най-човешката проява, отбеляза Алгафари.
При липса на докосване – тревожност и депресивност
Мадлен Алгафари коментира труд на канадския учен Журард, който работи по изследване на докосването и илюстрира труда си с детски телца, които са схематично защриховани в различна степен на плътност, според това къде бива докосвано телцето. По думите й изводите му са „плачевни“ – че почти не се докосват децата вече. Изводите му са, че живеем в ерата на „обезтелесяването“, а пък липсата на физически контакт вдига много нивата на тревожност и на депресивност, добави Алгафари.
Докосването много повлиява и немалко от телесните заболявания, особено кожните, посочи психотерапевтът. Тя обясни, че една голяма част от кожните заболявания са психогенни и даде пример с псориазиса, който, по думите й, се лекува и с физическо докосване. Страхът от докосване се превръща буквално в телесна броня, материализирана по кожата, каза Алгафари.
Много често хората мислят обратно – когато изчезне, ще мога да се докосвам, а всъщност когато започна да докосвам другите, тя ще изчезне, обясни Алгафари. Експертът добави, че кожата е нашата граница, най-големият ни орган и е изключително важен, защото и буквално, и преносно отразява чувството ни за граници. По думите й, когато говорим за интимност, ние допускаме максимално близо до себе си и търсим вече и физически контакт. Алгафари обясни, че ако хората са на по-малко от 60 см, значи има интимност. Не говоря само за сексуална, има и емоционална интимност, уточни тя. Алгафари поясни, че говорим за по-неутрални отношения, ако са на между 60 и 120 см, и даде пример със служебните. Когато сме на над 120 см от другия, тогава говорим или за враждебност, или за безразличие, обясни психотерапевтът.
БТА