В България са останали само двама майстори кожухари, единият е в с. Първомайци

Мирослав Ников от Първомайци и още една софийска фирма с работилница в Троян са единствените останали кожухари в страната, при които има завършен цикъл – от получаване на кожата до разкрояването й. За честта на занаята вече 30 години той поддържа жива традицията, за да не се затрие този поминък, толкова популярен в миналото по цялата българска земя. „Кожари много – по Габрово, Ловеч, Севлиево, но кожухари, които да ти ушият дреха от агнешка кожа, и то качествено, сме останали само двама. По-лошото е, че все по-малко се намират мераклии да се учат. Често хората бъркат двата занаята, но са различни и всеки си има специфика”, обяснява майсторът. Да шие кожухчета, елеци и топли, пухкави пантофи и чехли, се научил през 1992 г., когато в родното му село имало кожухарски цех към горнооряховския комбинат за услуги „Раховец”, в който работили 30 души. Майсторлъка обаче Мирослав прихванал от Мони от Кюстендил, където го пратили на обучение. След като разтурили цеха и хората се разпилели, той решил, за разлика от тях, да продължи и превърнал занаята в бизнес. Всичко, произведено от фирмата му „Ников” ЕООД, е мярка за качество, а ласкавите отзиви на клиентите му от цялата страна са само потвърждение за това. Мирослав Ников не хленчи и не се оплаква от лошата икономическа ситуация и че търговията не върви, а със стоката си обикаля България и участва във всички занаятчийски изложения и фестивали в по-големите градове, за да я продава. А рекламата идва от само себе си. Разбира се, приема и индивидуални поръчки. От няколко години има ателие работилница и на Самоводската чаршия във Велико Търново.

Базата му в с. Първомайци е модерна, около 800 квадрата, оборудвана със съвременни машини и с отделения за всички етапи на производство – от доставката на кожата от кланицата и обработката й до превръщането й в изделие, което да топли и краси неговия притежател. Има и бояджийско отделение. През последните години произвежда предимно пантофи и чехли, защото кожух клиентите си поръчват рядко заради високата цена, стигаща 400 лева. „Младите даже не знаят какво е да носиш кожух от агнешка кожа, ама ще се усетят”, убеден е той. Пантофите също не са евтини – между 40 и 60 лева, но в тях е вложен много ръчен труд, прецизна изработка, въображение и любов. Асортиментът му обаче е много богат, на практика може да ушие всичко, дори и килим от кожи, както са големи и капацитетните възможности. Казва, че в предприятието му могат да влизат и излизат за следващите етапи на обработка по 200 кожи на ден. А тази обработка може да трае и месец, може и половин година да мине, докато дойде време кожата да се разкроява, защото всеки ден се прави нещо по нея. Работи предимно с български агнешки кожи, които хич не са евтини, но за колко ги купува, е фирмена тайна.

Общо 8 души, включително той и съпругата му Бисерка, са работили във фирмата му допреди пандемията, сега са останали само двама работници. Търси шивачка, но не може да намери. „Идват жени, но като са дърпали един и същ тегел 20 години на машината в шивашката фирма, другите два не могат да ги направят. На мен такива не ми вършат работа”, оплаква се той. Кроенето извършват той и жена му, а за моделите ползват услугите на моделиери. Дъщеря им също има усет за кожухарството, но на този етап не се впуска много-много в семейния бизнес, защото си има други планове.

Макар кожухарството да е стар занаят, постоянно излизат новости, затова 54-годишният Мирослав Ников не спира да се учи.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *