Радка Маркова: „Пенсионерският клубен живот поддържа духа и тялото здрави“
Вече 13 години Радка Маркова оглавява областната организация на пенсионерите, а повече от две десетилетия ръководи общинската структура във Велико Търново. Член е на Изпълнителното бюро на Централния съвет на Съюза на пенсионерите. Преди да се пенсионира, целият й трудов път пак е бил свързан с работа в социалната сфера – като завеждащ сектор „Социални грижи“ към Окръжния съвет и след това като директор на регионалния център по социални грижи.

Винаги е била обградена с много хора и това й харесва. Израснала е в такава среда и споделя, че в детството й домът им винаги е бил пълен с познати и непознати. Сега се радва на четирима внуци и седем правнуци, които пълнят сърцето й с радост и гордост.
Връща се към първите години след пенсионирането си, когато животът й нанесъл серия удари и загуби. „Бях потънала. Тогава приятели ме поканиха да се присъединя към пенсионерския клуб. Винаги ще им бъда благодарна…“
И ТАКА – ПОВЕЧЕ ОТ 20 ГОДИНИ
Понякога си казва, че е време да се откаже. Но още не е намерила човек, който сърцато и безкористно да върши тази нелека работа, която иска пълно отдаване. От време на време някой проявява интерес, но първото, за което пита, е: „Какво е заплащането?“.
„… И не могат да повярват, че аз върша и двете дейности без никакво заплащане. Даже често се случва да плащам от собствения си джоб…“, признава г-жа Маркова и допълва, че няма незаменими хора, но за нея е много важно да остави двете организации в сигурни ръце, така че да не се затрие това, което е градено във времето с толкова труд и ентусиазъм.
„Преди 13 години поех областната организация от Димитър Шербетов. Той много активно работеше за масовизирането на пенсионерското движение.
До 2019 година бяхме най-голямата областна структура в цялата страна – гонехме 10-хилядна членска маса! Сега дали имаме и 6… А причините не са една и две. Първо – ясно, много хора си заминаха в пандемията. Второ – поради лидерски амбиции няколко клуба се отцепиха – Свищов, Лясковец… Но което е най-важно и най-тъжно – не идват нови членове. Вече се чувства разликата в манталитета на поколенията. Не е само това, че покрай ковида много се отчуждихме. Но и по-младите пенсионери имат повече забавления – те вече са на ти с новите технологии, могат да изкарат цял ден пред компютъра, затворени вкъщи, клубът не ги влече. А не осъзнават колко вредно е това и как сами си скъсяват живота. На тези години движението, социалните контакти, веселието, пътуванията – всичко това поддържа духа и тялото здрави“.
140 пенсионерски клуба има в областта. Четири са в старата столица, 32 – в община Велико Търново.
За да стане човек член, трябва да посети клуба по местоживеене, в който да подаде молба до председателя и да плати символичния членски внос, който се събира, колкото да се преброят членовете.
Добре че общините изцяло са поели издръжката на пенсионерските клубове – отопление, поддръжка, заплата за уредника… Клубовете са винаги отворени и членовете могат да идват, когато поискат. Преди пандемията били пълни по цял ден, сега я се съберат по 5 – 6 души, я не. В клуба могат да си пийнат чай, кафе, безалкохолно… Играят карти, шах, обсъждат политиката и здравето си или подготвят някое мероприятие. В повечето клубове има и компютри, но те не се радват на особен интерес.
ЗА ТРАДИЦИОННИТЕ СИ ЕЖЕГОДНИ ИЗЯВИ
фестивали и празници, някои от които датират от 30 години, се подготвят с ентусиазъм. Първо се налага да потърсят спонсори, макар общините да помагат в осигуряването на наградите, почерпката и пр. Ако спонсорите не развържат кесиите, пенсионерите събират пари помежду си – който иска да участва, си плаща.

Великотърновската общинска организация е прословута с празниците, които организира – за Бабинден, Нова година, Осми март, Деня на възрастните хора. Сега през пролетта предстои общинският песенен празник „Цветница“ – домакинът му се избира на ротационен принцип и тази година ще е във Велчево. Празник на словото пък се прави за Деня на будителите. Клубни членове, изкушени от словотворчеството, дават свои художествени творби, част от които се публикуват в специален вестник, а за 5-ата и 10-ата годишнина на празника са издадени два литературни алманаха. Традиционен е и коледният концерт в голямата зала на Общината, и състезанията по шахмат, и много други инициативи.
Популярни в региона са и инициативите на Клуба на туристите ветерани към БТС, които също са част от областната организация на пенсионерите. Екскурзии и еднодневни пътувания, походи и туристически празници – тези инициативи на пенсионерите като че ли привличат най-много желаещи да се включат в клубния живот.
Вече ежегодни са и т. нар. пътуващи семинари, които се организират за клубните ръководства – те гостуват на други областни организации, обменят опит, посещават местни забележителности, обмислят общи инициативи…
„Не можем да не споменем доброто си сътрудничество с общините и разбирането, което срещаме от страна на кметовете. В повечето случаи получаваме поисканата помощ, но някои от кметовете проявяват истинска човешка съпричастност към нашите проблеми и нужди“, добавя Радка Маркова. Тя отличи и най-активните общински организации, изказа възхищението си към техните председатели, които тепърва ще бъдат поканени и представени в „Борба 60+“, за да разкажат за своята дейност.
Накрая г-жа Маркова се обърна към хората, които имат възможност да подпомогнат финансово клубния живот на пенсионерите в областта. „Ние нямаме нужда от много. Например за нашата общинска организация 7 – 8 до 10 хил. лв. за година ще бъдат напълно достатъчни, за да си организираме спокойно мероприятията, да не се налага да събираме пари от членовете и да правим сметка на всяка стотинка. Разбира се, и без такава помощ ще съумеем да се справим, но тя би дала повече възможности за по-разнообразен и смислен клубен живот. Може би при нас идват близките и родителите на бизнесмените, които могат да помогнат. А може би един ден те самите ще потърсят в нашите редици интересни и вълнуващи преживявания, които да разнообразят пенсионерския им живот…“, усмихва се за довиждане Радка Маркова.
Екип „Борба 60+“
Снимки „Борба 60+“ и личен архив