Преди 21 години преуспял в Австралия търновец прави голямо дарение на Хуманитарна гимназия, днес вече е забравен
Бивш зам.-кмет на старата столица се е заел да проучва големия ни меценат Димитър Станчев
На пръстите на ръката се броят хората във Велико Търново, които са чували името на Димитър Кънев Станчев. А той заслужава да го знаем и помним, защото завещава голяма сума на Хуманитарната гимназия, и то не в далечното минало, а в първите години на сегашния век. Данните за него все още са оскъдни, дори и снимка не можем да покажем, а с издирването им, което прилича на криминално разследване, се е заел Иван Панайотов – Джовани.

Преуспелият търновец ще е един от героите във втората част на неговата книга „Търновци, прославили България“.
Димитър Станчев е роден през 1920 г. Възпитаник е на Мъжката гимназия „Св. Кирил“, а след като я завършва през 1940 г., отива да учи право в Софийския университет. Около 1944 г. емигрира в Австралия, установява се в Мелбърн, където преуспява като адвокат и трупа състояние. Умира през 2001 г. на 81-годишна възраст, без да остави наследници. Това е, което се знае за него засега. След кончината му нотариалната служба в Мелбърн отваря завещанието му, в което пише, че завещава огромна сума австралийски долари на Софийския университет, различни суми на няколко спортни организации в Австралия и около 20 хиляди лева, по спомени, на родната си гимназия във Велико Търново. „През 2002 г. нотариусът изпрати писмо до директора на Хуманитарната гимназия Милко Донев и завещанието беше приведено в изпълнение. Той ме уведоми за него, тъй като по това време бях ресорен зам.-кмет. Към писмото бе прикрепена биографията заедно със снимка на Димитър Станчев. Разговаряхме с Милко Донев и му дадох идеята с тези пари да купи компютри, които тогава започнаха да навлизат, и да обзаведе един кабинет, да сложи портрета му с името и по този начин да го почетат за жеста“, разказва Иван Панайотов. Всичко е направено, а по думите на сегашния директор Павлин Витанов част от компютрите са се ползвали до 2020 г. Учителят също се ангажира да помогне с каквото може. Двамата са се срещнали, разтворили са летописната книга, но в нея няма и дума за дарението. Самият Павлин Витанов знае за него и за кабинета, научил историята от Иван Казаков – домакин в училището по времето на Милко Донев.
През 2013 г. обаче, когато безумци правят опит да ликвидират Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и третият етаж е освободен, кабинетът е разтурен. Тогавашната директорка Тамара Драганова предава юбилейните книги в Държавния архив, а самият архив, както и музеят на гимназията с документи и ценности от два века, включително първия печат от 1880 г., е събран в кашони и предаден на Историческия музей във Велико Търново.
Оттогава се сменят няколко директора на гимназията, а Димитър Станчев е забравен. Сандъците с архива още не са отворени и не се знае какво точно има в тях. Иван Панайотов се е уговорил с д-р Иван Църов да ги отворят през март и да видят съдържанието им.
„Ще направя всичко възможно да издиря колкото се може повече за живота на Димитър Станчев тук, във Велико Търново, евентуално и в архива на Софийския университет. Може да пиша и на кантората ни в Мелбърн, но не искам да се стига дотам, защото се излагаме. Старая се все пак да запазя реномето на града и на България“, заключава Иван Панайотов.
Вече е издирил около десетина търновци, които ще влязат с историите си в новата му книга. След тях са световноизвестният професор по медицина Иван Стоилов – починал наскоро, дипломатът Борислав Боянов, който живее в Хараре, Замбия. И още – европейският шампион по борба Иван Шалов, който не е роден във Велико Търново, но от много години живее тук, бивш учител по физкултура в Икономическия техникум, създателката на Македонската опера и др. Казва, че среща много трудности, защото малко хора ги интересува, и затова пише писма до къде ли не.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. архив
Признателност нула.Как стана така че се огуведихме.Справка 1944 г Репортажите на ГЕОРГИ МАРКОВ.