Старите търновски мостове
Малцина знаят, че мостовете у нас са над 3000, а на територията на община Велико Търново се намират 109 от тях, 60 от които са по републиканската пътна мрежа.
В последните дни вниманието на болярите е насочено към решението на Община Велико Търново за направата на два нови моста над Янтра, които би трябвало да облекчат трафика в старата столица. За целта ще се тегли кредит от над 6 млн. лева, който ще се изплаща до 2038 година. На фона на мотивите „за” и „против” начинанието погледът към миналото ни разкрива интересни, любопитни и малко известни факти, свързани с историята на най-старите и най-прочутите търновски мостове.
ТУРСКИЯТ (ФИРУЗБЕЕВИЯТ, БЕЙСКИЯТ) МОСТ

Дървеният мост е строен от Али Фируз бей, същият, който издига и джамията на Царевец през 1435 година и заема високи държавни постове, сред които и на санджакбей на Никопол по времето на султан Мурад II (1421 – 1444; 1446 – 1451 г.). Съоръжението, дълго 60 м и високо 8 м, свързва тогавашната Турска махала (след Освобождението известна като „Св. Троица”, „Трудов фронт” и „Света гора”) с подножието на историческата крепост Царевец и с околните селища, разположени на юг.
1897 година се оказва фатална за един от първите търновски мостове. Свидетел на трагедията споделя, че през въпросната година „водата на Янтра се бе издигнала много високо, два метра по-високо от Владишкия и Турския мостове”. Мощните и силни вълни успяват да откъснат Фирузбеевия мост. Съоръжението е съборено до основи от голямото наводнение.
Макар и с по-бавни от очакваното темпове, общината възстановява моста и той отново заема своето място в живота на населението.
ВЛАДИШКИЯТ МОСТ

Още Феликс Каниц (1829 – 1904 г.), пребивавайки по нашите земи, гледа на Владика Кьопрюсю (турското название на съоръжението) като на феномен, съчетаващ дивния ландшафт с практическото си предназначение „да води към третия български квартал и към чудесно оформения хълм Трапезица”. Сведенията в издадения през 1907 година от местното туристическо дружество „Пътеводител на гр. Велико Търново и околността му” сочат, че мостът е дълъг 100 м и висок 7 м.
Според някои изследователи дървеното съоръжение, свързващо двете части на Асенов квартал (през Средновековието известен като Нов град, а по-късно – Долната махала), е строено през 1850 или 1856 г. на мястото на средновековен мост, а според други появата му се отнася още към 1774 година. Не е ясен и произходът на наименованието му. Преобладава мнението, че търновци зачели щедростта на владиците, дарили нужните средства за изграждането на моста.
До 1935 г. той е единственият мост в Асенова махала, по който преминава пътят за Арбанаси.
От него се хвърля богоявленският кръст в река Янтра.
СТАМБОЛОВИЯТ МОСТ

Уникалният мост – визитка на престолнината, е проектиран, сглобен и монтиран през 1892 година. За това свидетелства информацията в първия пътеводител за града, издаден през 1893 г. по повод провеждането на Четвъртото велико народно събрание. А за първи път се споменава с името Стамболов, или Дъгов мост, през 1907 година в споменатия „Пътеводител на гр. Велико Търново и околността му“.
Писмените източници сочат, че изграждането му е поверено на виенската фирма „Р. Ф. Вагнер” за метални леярски изделия, която по това време се обединява с фирмата за строеж на мостове в Грац, дотогава собственост на Австрийското алпийско монтажно дружество.
За направата на уникалното съоръжение се използва изцяло изградена дървена конструкция – скеле, дело на прочутия търновски майстор строител Стоян Герганов (1865 – 1906 г.).
Мостът емблема остава в историята както със специалната заповед от 1903 г., с която на частите от Търновския гарнизон се забранява да се движат “в такт по железния мост над р. Янтра…”, тъй като “мостът силно се разклащал и поставял в опасност работниците, които боядисват моста, а и самият мост можел да се повреди от това сътресение”, така и с прословутия уникален полет под съоръжението със самолет „ДАР-1А“, осъществен на 24 май 1932 година от летеца Петко Попганчев, роден през 1905 година в Сухиндол, Великотърновско. Не може да се подмине и фактът, че през отминалите десетилетия мостът се свързва със самоубийства от любов, криминални престъпления, остри свади между местните файтонджии и други случки, отразени в тогавашната преса.
ЖП МОСТОВЕ

Във връзка със започналото през 1897 година изграждане на жп транспорта в старата столица жителите остават удивени от прокопаването и изграждането на уникалните съоръжения – два жп тунела под града и два жп моста. Единият мост е с дължина 70 м, а другият – 72 метра. И двата са изградени на „каменни устои – по тях е сложено платното на жп линия Русе – Търново, за която цел са и построени”.
КАМЕННИЯТ МОСТ “ЦАР БОРИС III”

На 22 юни 1930 година в присъствието на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството проф. Георги Данаилов в Асенов квартал се полагат основите на каменния мост над Янтра.
Мостът се кръсти с името „Цар Борис III“.
Строителството завършва през 1935 година. Великотърновци се гордят с него и със самочувствие заявяват: „Надяваме се, че след новопостроения мост ще последват и други благоустройствени дела. Защото и друг път сме казвали, че Велико Търново не е град само на търновци, но че е велик град за всички българи на Балканския полуостров”.
Тодорка НЕДЕВА
Само, като видя статия с черно бели снимки знам, че ще си заслужава да се прочете. И този път не останах подведен, поздравления. За мен, като кореняк търновец, подобни исторически материали са много интересни, а и предполагам за новопреселените в нашия град. С нетърпение очаквам следващата увлекателна статия, описваща част от миналото на старата столица.
Браво, точно от такива четив се нуждаем ние,търновци!!! БЛАГОДАРЯ НА ВЕСТНИКА И НА АВТОРКАТА ДА ПУБЛИКАЦИЯТА!!!
Детството ми мина на тези мостове и под тях в реката. Статията е вярна и коректна. Добре е да се напише и за по новите мостове в града: Новия мост, Моста над смесения плаж и Мостовете в кв.Чолаковци.