Свят

Възкресяването на птицата додо буди инвеститорски интерес и научен скептицизъм

„Колосал байосайнсис“ (Colossal Biosciences) за първи път оповести амбициозния си план за съживяване на вълнестия мамут преди две години. Сега компанията обяви, че иска да върне и птицата додо.

„Тази птица е символ на изчезването, причинено от човека“, каза Бен Лам, сериен предприемач, съосновател и главен изпълнителен директор на „Колосал байосайнсис“. Компанията е сформирала отдел, който да се фокусира върху генетични технологии, свързани с птиците.

Последната птица додо – нелетящо пернато създание с размерите на пуйка, е убита през 1681 г. на остров Мавриций в Индийския океан.

Базираната в Далас компания „Колосал байосайнсис“, която започна дейността си през 2021 г., досега е събрала 225 милиона долара от широка гама инвеститори.

Перспективата за възкресяването на птицата додо не се очаква директно да донесе пари, казва Лам. Генетичните инструменти и оборудване обаче, които компанията разработва в опит да направи това, могат да намерят други приложения, включително в здравеопазването.

„Колосал байосайнсис“ например тества инструменти за манипулиране на няколко части от генома едновременно.
Компанията работи и върху технологии за т.нар. „изкуствена утроба“.

Най-близкият жив родственик на птицата додо е никобарският гълъб, казва Бет Шапиро, молекулярен биолог от научния консултативен съвет на „Колосал байосайнсис“, която я изучава от две десетилетия.

Нейният екип планира да проучи ДНК различията между никобарския гълъб и изчезналата птица, за да разбере „кои са гените, които наистина правят додо това, което е била“, казва тя.

Специалистите след това могат да направят опит да редактират клетките на никобарски гълъби, за да ги направи подобни на клетки на додо. Съществува възможност да се поставят модифицираните клетки в развиващи се яйца на други птици, например гълъби или пилета. Така може да се създаде потомство, което на свой ред да произвежда естествено яйца на додо, обяснява Шапиро, и допълва, че тази концепцията все още е на ранен теоретичен етап.

Тъй като животните са продукт както на тяхната генетика, така и на заобикалящата ги среда, променила се драстично, откакто е изчезнала птицата додо, по думите на Бет Шапиро „не е възможно да бъде създадено
идентично на 100 процента копие на нещо, което вече го няма“.

Други учени се питат дали изобщо е добра идея да бъдат правени подобни опити и дали те не отклоняват вниманието и средствата от усилията за спасяване на видовете, които все още съществуват на Земята.

„Опасно е да се твърди, че ако унищожим природата, сме в състояние просто да я сглобим отново, защото не можем да го направим“, казва екологът Стюарт Пим от университета „Дюк“, който не е свързан с компания „Колосал байосайънсис“. „А къде на Земята бихте поставили вълнест мамут, освен в клетка?“, пита ученият, отбелязвайки, че екосистемите, в които са живели тези животни, са изчезнали отдавна.

От практическа гледна точка природозащитниците, запознати с програмите за размножаване в плен, казват, че може да се окаже трудно за животни, отгледани в зоологически градини, да се приспособят към дивата природа. Това може да се случи, ако се учат от други диви животни от техния вид – предимство, което „възкресените“ додо и мамути няма да имат, казва биологът Борис Уорм от университета „Далхаузи“ в Халифакс, Канада. „Наш приоритет трябва да е предотвратяването на изчезването на съществуващи видове, което в повечето случаи е много по-евтино“, допълва той.

БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *