Копаят тунели под старите гробища и хълмовете край Ветринци заради имането на Вълчан войвода

Някои от дупките са дълбоки по 15 – 20 метра и са укрепени с дървени подпори

ИМАНЯРИ КРЪСТОСВАТ РАЙОНИТЕ ЮЖНО ОТ ВЕТРИНЦИ В ПОДНОЖИЕТО НА ТРИТЕ ХЪЛМА НАД СЕЛОТО, КЪДЕТО СА ИДЕНТИФИЦИРАНИ ОСТАНКИТЕ НА СТАРА НАБЛЮДАТЕЛНА РИМСКА КРЕПОСТ, която е част от системата на Никополис ад Иструм и Дискодуратера. От няколко години насам цели групи търсачи на съкровища копаят десетки метри тунели в подножието на старите гробища заради прословутото имане на Вълчан войвода, което е светая светих за всички в бранша. С колосален труд, при екстремни условия и с риск за живота си, изцяло на ръка са оформени множество дупки. Някои от тях се намират под огромни скални маси или вековни дървета, смятани за характерен белег (нишан). Ветринското трихълмие – Гущерското усое, Пайчови върби и Ханската стена, е разположено симетрично и според запознати те са част от кодове за разгадаване на иманярски карти, които копачите са следвали.

Една от най-надупчените местности е точно под старите селски гробища, които са на повече от 700 г. и също са смятани за знак. Там, в скалите, до мястото за вечен покой, съществуващо от столетия, под огромен камък са издълбани серия от тунели с дължина повече от 15 – 20 метра, видя наш екип.

Районът не е населен и е в гора, тук почти не стъпва човек, което улеснява още повече златотърсачите, повечето от които наемат работна ръка даже от селото. Многократно от кметството през годините са сигнализирали и полицията за набезите. Според мълвата в тесните пролуки, за да копаят, влизали и деца.

ОТ ГОДИНИ В ЦЕЛИЯ РАЙОН СЕ ТЪРСИ ПРОСЛОВУТОТО СЪКРОВИЩЕ НА ЕДНА ОТ НАЙ-МИСТИЧНИТЕ ФИГУРИ – ВЪЛЧАН ВОЙВОДА, ТВЪРДЯТ МЕСТНИТЕ. Според серия от иманярски записки, тук се намира и прочутата местност Матеица, в чиито дълбини има множество подземни галерии, храмове и зали, криещи несметни богатства. „Борба” разполага с част от бележки на златотърсачи, търсени в миналото и от Държавна сигурност.

Тук, покрай извивката на река Янтра, южно от Ветринци, е минавал и стар римски път. На един от трите хълма пък още личат останките от древна крепост.

„Металотърсачите не спират да пищят. Не знам какво има отдолу, но фактът си е факт”, разказват ветринчани.

Един от най-обхожданите райони е точно до реката. Там има и вход към скални пещери. Според местните легенди войводата Вълчан е действал първоначално в Странджа, а после в източна Стара планина. Той се прочул със серията от дръзки набези над турски кервани, преминаващи през Хаинбоаз. От тях заедно с хората си обирал ценностите, за да финансира евентуално въстание. У нас няма иманяр, който да не говори за скритите нейде богатства на Вълчан войвода. Евентуалното им местонахождение е доста дискутирана тема и във Ветринци.

Според местни легенди освен съкровищата на войводата тук имане е скътал и цар Каломан. Търновският владетел е имал лятна резиденция в близост до селото.

Още през 2008 г. екип от Историческия музей във Велико Търново прави обход на югоизточната част на землището на селото. Учените тогава картотекират крепост с наблюдателна кула при трихълмието и описват в документи всичко, което е запазено. На най-високото място ясно се очертавала кула в местността Мариина чука. На върха на възвишението има изкуствена могила с диаметър около 10 м, съставена от скални отломъци и пръст. В няколкото иманярски изкопа са намерени фрагменти от тракийска и римска керамика. В местността Завоя, пак край Ветринци, археолозите картографират и селище от късножелязната епоха и селище от XII–XIV в. В средата изследователите откриват и добре запазена могила с диаметър около 10 м и височина 1,50 м.

КОЙ Е ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

ВЪЛЧАН ВОЙВОДА ЗА ПРЪВ ПЪТ СЕ ПОЯВЯВА В СТРАНДЖА ПЛАНИНА, А СЛЕД СЪБИРАНЕ НА ГОЛЯМА ПОСТОЯННА ДРУЖИНА ОТ 70 ДУШИ ЗАПОЧВА ДА ДЕЙСТВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦЯЛА ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ.

Той е много известна личност в народните предания в Странджа, Сакар и Източна Стара планина. Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил поп Мартин. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г. Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев (1786 – 1846) в Букурещ, вуйчо на Георги Раковски. Раковски в своите мемоари пише за Кара Кольо – „моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан войвода е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.
Най-ранните известия го свързват с района на село Тагарево (днешно Вълчаново) и с. Факия.

Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но е намирал стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел – за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България.

Умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин…

Стилян НАЙДЕНОВ

Сн. архив „Борба“