Най-късно до 30 години е добре жената да стане майка за пръв път

Най-късно до 30-годишна възраст е добре жената да стане майка за пръв път, каза за БТА Магдалена Гочева, собственик и учител в първия в страната център за ранно детско развитие по програмата на университета Оксфорд „Baby College“, който се намира във Варна. Тя е завършила Икономическия университет, работила е в сферата на човешките ресурси и комуникациите. Майка е на две деца. Получава лиценз за учител след обучението си в Оксфорд по програмата, която е разработена в партньорство с Института по неврофизиологична психология в Честър, и тогава открива центъра във Варна.

На 23-24 години за жената е много добра възраст да стане майка, посочи Гочева. Аргументът й е, че тогава човек е достатъчно осъзнат като личност, а организмът е млад, има сили, а нервната система е свежа и незахабена. Сега е много „модерно“ да се ражда след 35 години, но тогава жизнеността вече пада, допълни Гочева. Нейните наблюдения сочат, че младите родители са и по-смели, дават свобода на децата си, докато по-възрастните са настроени свръхзащитно и “бдят като орли” над малчуганите. За съжаление все повече жени раждат в по-късни години, а това не е добре, защото освен всичко друго и зачеването вече е значително по-трудно, допълни Гочева.

На въпрос дали работещите родители са по-небрежни към децата си, Гочева отговаря отрицателно. „Важно е не колко време прекарваш с детето, а как го прекарваш, може да са два часа, но да са изцяло за него“, посочи експертът. По думите й това, че майката си седи у дома, не е гаранция, че обръща внимание на малчугана си и не го е оставила да се гледа сам, най-често пред екрана на някое устройство.

Личното мнение на Гочева е, че агресията при малките се дължи до голяма степен точно на „гледането“ им с таблети и телефони. Не заради съдържанието на филмчетата, те самите “подивяват”, защото им липсва внимание, обясни специалистът. И припомни, че за детето е важно не просто да е нахранено и облечено. “Ако искаме то да стане личност, когато порасне, това не зависи от битовизмите, а от нас, от отношенията ни с него”, посочи Гочева.

За програмата на „Baby College“ тя посочи, че целите й са универсални и затова работи в различни държави по света. Основната идея е да покажем на родителите как да играят и да взаимодействат със своите деца, за да следят развитието им и да го подпомагат, обясни Гочева. Според нея един от големите съвременни проблеми е, че тази връзка – дете-родител, все по-често липсва. Изграждането й във възрастта от 0 до 3 години е от изключително значение, защото това помага после детето да стане уверена личност, обясни Гочева. Тя уточни още, че акцент в програмата на Бебешкия колеж е и социализацията на малчуганите. Умението да се общува с другите също все по-често липсва, а това се учи – бавно, лека-полека, но после, когато детето отиде в градината и в училище, вече знае какво да прави, допълни Гочева.

По принцип винаги се говори за първите седем години, но е важно общуването на родителите с детето да започне още докато е съвсем бебе, каза още експертът. Според нея това гарантира, че впоследствие възрастните няма да се сблъскат с проблеми, за които ще се чудят откъде са произлезли и как да се справят.

„Изключително важно е да се научим да бъдем родители, крайно време е да забравим твърденията, че нещата се случват от само себе си, защото на човек му идва отвътре да гледа дете. Да, имаме някакви инстинкти, но ако разчитаме само на тях, рискът да се провалим е много голям“, е мнението на Гочева. Според нея родителите винаги трябва да търсят баланса – да дават свобода на малкия човек да опознава света и да развива двигателна активност и сензориката си, да не го пазят прекалено, като едновременно с това определят рамките и акцентират и върху емоционалното и образователното му развитие.

Родителят винаги трябва да дава „обратна“ връзка, допълни Гочева. Тя призна, че повишава тон на своите деца, макар че се възхищава на хората, които успяват да не го правят. Крещенето е проява на безсилие, с усмивка каза младата жена. И поясни, че е най-добре, когато моментът на афект отмине, да се говори с детето, независимо че е съвсем невръстно. Да, много хора смятат, че това е по-скоро някаква форма на монолог, но детето винаги чува и взема нещо от думите, свиква с този начин на комуникация и възприема кое е редно да се прави и кое не е, обобщи експертът.

БТА