Търновският Леонардо да Винчи проектирал и летателен апарат

140 години от рождението на Борис Денев

 

Търновският Леонардо да Винчи проектирал и летателен апарат

 

„Като на сън излетяха седемдесет и седем години от моя живот. Цял живот – опит и търсения!”, изповядва в автобиографията си Борис Денев Чоканов, всепризнат майстор на пейзажната живопис, считан с основание за първожрец на уникалната красота на родния Търновград.

Творецът с многостранни интереси в различни области на науката и изкуството споделя трагичната участ на много български интелектуалци през смутния и объркан XX век. Художник към Министерството на войната (1914 – 1925 г.) след спечелен конкурс, считан за фаворит на Двореца (Борис III притежава негови платна, пресъздаващи уникалната красота на Велико Търново), приятел на ген. Луков; член на официална делегация при Хитлер; отличен от Българската академия на науките и изкуствата с Кирило-Методиева награда (1931 г.); творец с най-много участия в общи и организирани самостоятелни изложби в България и чужбина от края на 30-те до 40-те години на миналия век; носител на сребърен медал “За изкуство и наука”, медал „За гражданска заслуга”; почетен член на Югославското дружество на художниците; автор, чиито творби притежават редица европейски и всички значими наши галерии и изявени колекционери, сред които Светлин Русев, Боян Радев и много други.

След 9 септември 1944 г. в биографията му обаче присъства и страшното в онези години клеймо “официозен живописец”, престой в Софийския затвор и в Дупнишкия лагер; изключване от Съюза на художниците в България през 1947 г. (отново е приет през 1956 г.); забрана да се занимава с живопис на открито като “народен враг”. Пълното му реабилитиране е през 1967 година, когато е и удостоен със званието „Заслужил художник“.

А животът на бележития ни съгражданин започва на 7 февруари 1883 година в столицата на Асеневци. Произхожда от стария и уважаван в града Чоканов род, чийто представители се занимават не само с търговия, но и с народополезна дейност. “След бягството на турците през Освободителната война баща ми купил голямата къща в Турската махала. В нея съм роден”, четем в автобиографията на големия художник за единствената днес синя къща във Велико Търново, която е и дългогодишен творчески пристан на художниците в града.

Интересно и поучително е да се знае, че творецът е сред малцината интелектуалци, които остават верни на родния град не само с творчеството си, но и със съпричастността си към неговите проблеми. Още след завършване на мъжката гимназия „Св. Кирил” Борис Денев започва работа като учител в село Иванча. Това съвсем не му попречва не само да се интересува от културния живот в града на Асеневци, но и да стане част от него. Любопитен и малко известен е фактът, че потомъкът на гордия Чоканов род е автор на декорите на Вазовата пиеса “Борислав”, представена в салона на читалище “Надежда”, както е и сред малкото изпълнители на музикални произведения с цигулка на различни градски тържества.

Нашият съгражданин учи живопис в Мюнхен при прочутите Лео фон Льов, Кар фон Маар и Анжело Янг. С пребиваването му в Германия се свързва и друг интересен момент от неговата биография. На специализирана изложба, организирана от Мюнхенската академия по авиация, Борис Денев се представя със свои изследвания по авиация и спечелва награда.

С избухването на Балканската война той се завръща в България и се зачислява като санитар към Картечната рота на 20-и пехотен добруджански полк. През тоя период създава около 200 рисунки с молив, които са едни от най-добрите му творби на военна тема. Сред тях се открояват: “В землянката”, “Бивак”, “В поход”… В тях за първи път в баталното ни изкуство на преден план се представя обикновеният войник с неговите душевни преживявания и бит. Новаторският подход на твореца е оценен по достойнство от Сирак Скитник, който пише в списание “Златорог”: “Сред нелепите купове на маслено и моливно творчество неговите рисунки (на Борис Денев – б.а.) от Балканската и последната война са документална и художествена ценност, заслужаваща грижливо запазване”. Тоя подход обаче по-късно дава основание на някои “специалисти” да укоряват великотърновеца, че в творбите му отсъстват “героичното и епичното, които характеризират силата на Българската армия”.

ПРЕЗ 1914 ГОДИНА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ВОЕНЕН ХУДОЖНИК КЪМ ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА МЯСТОТО НА ВЕЧЕ ВЪЗРАСТНИЯ И БОЛЕН ЯРОСЛАВ ВЕШИН, превърнал се в легенда на баталната живопис. В конкурсната тема „Среща между военни парламентьори” се включват много изявени художници, сред които П. Морозов, Д. Гюдженов, Н. Кожухаров, Б. Митов, Ст. Стаматов. Журито обаче единодушно избира Борис Денев. По този повод той скромно отбелязва: „Спечелих конкурса, станах военен художник и наследих военното ателие на Вешин, което беше зад Военния клуб”. По време на войните за национално обединение Борис Денев по собствено желание сваля офицерските пагони и заминава на предните позиции рамо до рамо с обикновените войници. Това му дава възможност да опознае отблизо трагизма на военните събития и да сътвори великолепните фигурални композиции “Праведния Йов”, “Погребална процесия”, “Зрелището на Голгота”.

И все пак пейзажната живопис си остава голямата любов на Борис Денев. Съгражданинът ни става първия значим художник на родния град, открил за нас и за света романтиката и очарованието на старата българска столица (“Река Янтра под Царевец”, “Улица в Турската махала”, “Френкхисар”, “Пейзажи от Търново” и др.), както и на други привлекателни кътчета на родината, сред които Свищов, Мелник, Самоков, Пловдив, Софийско и много други.

Художественото наследство на Борис Денев включва и портрети, които прави на своята майка, на Константин Гълъбов и други. Използвайки специалните си интереси и познания в областта на перспективата, художникът публикува книгата “Перспективата в живописта и архитектурата”, която представлява пръв сериозен опит у нас в тая насока. За поколенията остават и неговите проекти за направата на летателен апарат „хлъзгач” с променлив център на тежестта по посока на летенето, както и снимките, на които авиоконструкторът е със снежнобяла риза, папийонка, моден брич, лъснати черни ботуши – стилен, елегантен и излъчващ стремеж да полети.

Големият творец умира в 20 часа на 31 декември 1969 година в София.

А неговата единствена дъщеря Славка Денева (1929 – 1984 г.) – личност с богата култура, всецяло отдадена на изкуство, което така и не успява да се впише в канона на соцреализма, и с огромно преклонение пред творчеството на именития си баща, по зла ирония на съдбата повтаря неговата житейска орис – много талант, но и немалко огорчения, за да се стигне до признанието й като художник едва в последните години на миналия век, уви, след нейната смърт.

Преди 40 години Славка Денева дарява на Съюза на българските художници семейния дом на ул. „Шипка” 18 в София и цялото движимо и недвижимо имущество в него, включително неоценима по своята художествена стойност колекция от над 900 живописни творби и над 7000 нейни и на баща й Борис Денев рисунки и скици.

ДА СЕ ПОМНИ И ДА СЕ ЗНАЕ:

„Вестта за ретроспективната изложба на уважавания и почитан творец Борис Денев, любовта към големите творци на българския народ е накарала именития наш бас Борис Христов да дойде във Велико Търново.

В старопрестолния град Търново големият син на България Борис Христов бе съпроводен от дъщерята на художника – Славка Денева, Атанас Маргаритов и други.

Един голям артист се поклони пред изкуството на един голям художник. В този поклон беше признанието и любовта към изкуството на Борис Денев. Три часа Борис Христов с любов съзерцава платната на заслужилия художник. Големият наш певец притежава в частната си колекция платна от великотърновския самороден талант. След тази изложба колекцията му се обогати с още четири пейзажа.”

в. „Борба”, бр. 74, 20 юни 1967 г.

Тодорка НЕДЕВА