Забравеният писател Димитър Мантов е съавтор на първия роман на Антон Дончев, бащината му къща още стои във Велико Търново

Днес младото поколение в старата столица едва ли знае името на белетриста Димитър Мантов, макар на него да е кръстена улица в една от промишлените зони на Велико Търново, над Гробищния парк. Роден на 13 октомври 1930 г. в русенското село Босилковци, можем спокойно да го причислим към плеядата талантливи творци на старата столица, защото част от младежките му години минават именно тук. Бащината му къща във Велико Търново още стои. Тя се намира на ул. „Асен Златаров“ 2, над театъра, там отдавна живеят други хора, но няма никакъв паметен знак, който да напомня за писателя. Автор предимно на увлекателни исторически романи, с огромен принос към този жанр, през 70-те и 80-те години на XX век той е сред най-издаваните творци, с огромен тираж, за който съвременните му колеги не могат и да мечтаят. Интересен факт, е че първият роман, който написва и излиза през 1956 г., е „Пробуждане“, съвместно с големия Антон Дончев. Сюжетът е свързан с въстанието на Асен и Петър.

Днес за биографията му може да се открие изключително малко, малко са и данните за годините му във Велико Търново. Кой да предположи, че един ден той ще бъде почти непознат за широката читателска аудитория освен за средното поколение и хората, занимаващи се с литературознание. Завършва гимназия в Полски Тръмбеш през 1948 г., като ученик там редактира младежките литературни списания „Млад творец“ (1945 – 1946) и „Пролет“ (1947), младежката страница на в. „Литературен подем“ в Стара Загора (1945 – 1947). Никъде не фигурира годината, в която семейството му се мести във Велико Търново, но по това време Димитър Мантов вече членува в литературния кръжок на читалище „Надежда“. Завършил право в Софийския университет през 1952 г., той започва работа като юрист, но по неизвестни причини зарязва професията си и се отдава на литературата. Това впрочем не е единичен случай сред писателите, примерите са много. Следват години на кариера като журналист и редактор в издателство „Народна младеж“ (1964 – 1969), главен редактор на издателството на НС на Отечествения фронт (1970 – 1972) и зам. генерален директор на ДО „Книгоиздаване“ (1973 – 1975). Той е бил и главен редактор в Центъра за литературна информация към Съюза на българските писатели, на който е член.

Името на Димитър Мантов със сигурност се споменава често в архивите на Клуба на културните дейци, защото при всяко идване във Велико Търново той редовно се отбивал там – по официални поводи или за приятелски срещи с творческата интелигенция на старата столица.

Две години след „Пробуждане“ излиза историческият му роман „Калоян“ и оттук насетне завидно неизтощимата му творческа енергия ще бъде впрегната в създаването на интересна, с оригинални приноси панорама на българската държавност, на нейните върхове, но и на многото парадокси и абсурди. Книгите му за княз Борис I, за цар Симеон, за Иван Асен II, за „Царпетровото време“ са всъщност роман „с продължение“ – за българския дух, за българския стоицизъм в отстояването на националната идентичност.

Димитър Мантов е изкушен и от кулинарията, събира стотици рецепти, които издава в книги – „Кулинарни пътешествия“ (1993); „Ястия за всеки ден. Ястия за всеки празник. 333 рецепти“ (1993); „В кухнята с писателя Димитър Мантов“ (1994); „Българска традиционна кухня в 4 книги“ (1995); „Манастирска кухня“ (1999); „Постни ястия“ (2006) и др. Те са все настолно четиво за кулинарите естети.

Любимият писател на много юноши от предишните поколения умира на 27 юли през 2008 г. на 77-годишна възраст.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и архив