Как за 20 години Велико Търново става съвременен град

През 1966-68 г. за старата столица държавата отпуска колосалните за онова време 574 000 лв.

 

Министерско постановление N 6 от 10 февруари 1966 г. определя съдбата на старата столица – да се изгражда и развива като исторически, културен и туристически град. Година преди това е учреден и Общонароден комитет с председател Пенчо Кубадински. Започва възстановяването на Царевец, което според запазените архиви на комитета е лична заслуга и по настояване на Тодор Живков, който е прозрял, че историческият хълм ще бъде като магнит за туристите. В началото са отпуснати 100 хиляди лева, а през 1968 г. още 474 хиляди – суми, колосални за времето си. Творчески екип под ръководството на архитект Иван Чолаков изгражда обектът „Звук и светлина”, а първото излъчване на аудио-визуалния спектакъл е през ноември 1985 г. в чест на 800-годишнината от въстанието на Асеневци.

По новия тогава градоустройствен план, който е приет през 1968 г., работи авторски колектив на ИПП „Главпроект” – София, с ръководител Никола Николов, арх. Атанас Агура и арх. Стефан Стайнов. Започва мащабно строителство, което оформя съвременния облик на Велико Търново. Всичко в името на достойното и бляскаво честване на две велики годишнини – 1300 години от създаването на българската държава и 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър. За 20 години градът е преобразен. Оттогава Янтра е отмила много страсти, много „за” и „против” едно или друго архитектурно решение, но днес едва ли някой може да си представи Велико Търново без Интерхотела и Художествената галерия, без паметника на Асеневци, театъра или съдебната палата. Сякаш винаги ги е имало, така добре се вписват в общата и неповторима панорама на града. Трудно постижимата хармония между средновековното, възрожденското и новото строителство е по силите само на големите таланти, какъвто е народният архитект Никола Николов – главен проектант на Велико Търново от 1966 г. до 1987 г. Проучени са историческите особености на старата столица, характеристиките на терена, предпоставките за икономическото развитие. Територията е зонирана според характера на различните градски части. А сам той измисля и проектира една от най-красивите сгради – Интерхотела.

ВИЗИЯТА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Архитект Никола Николов я обмисля с голяма отговорност и полет на въображението. Неговият подход към архитектурните ансамбли – ул. „Гурко”, ул. „Пиколо”, кв. „Варуша”, е строго индивидуален. Приносът му в оформлението на града е, че той предпочита не просто реставрация на възрожденските сгради, а тяхната адаптация, за да се възстанови и съхрани старият град за бъдещите поколения. Приемственост и продължение в духа на местните строителни традиции, но със съвременни материали и начин на градеж. От 1966 г. до 1985 г. във Велико Търново се проектират и построяват много обществени сгради, които днес не само оформят централната част, но са станали емблеми на града. През тези години градът изживява най-бурния си разцвет в новата си история. Включени в екипите са плеяда талантливи архитекти и в името на историческата памет си струва да си припомним колко много и от кого беше построено и завършено за тези двадесет години.

СГРАДИТЕ В ЦЕНТЪРА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

През 1968 г. е завършен един от първите хотели на старата столица – „Етър”, с проектант арх. Атанас Агура. Новата сграда на МДТ „Константин Кисимов” е по проект на архитект Теофан Никифоров. Строителството й започва през 1965 г. върху терен от 2 дка в тогавашната градска градина. Завършена е през 1970 г., а официалното откриване е на 20 април 1971 г. с премиерата на постановката „Под игото” под режисурата на Симеон Шивачев. През 1976 г. Велико Търново се сдобива с Изложбените зали на ул. „Рафаел Михайлов”, а архитектурното изпълнение е на арх. Живко Драгомиров. Първата копка на Съдебната палата във Велико Търново е направена през 1969 г., строителството й продължава осем години, а официалното откриване е на 7 декември 1977 г. Главен проектант на палатата е архитект Иван Петров, който е автор на проекта и на комплекс „Славяни” на главната улица. Две години по-късно, през 1979 г., е завършен Партийният дом, дело на арх. Христо Коев. На мястото на новата сграда на Общината е била старата гинекология. Тогавашният Общински народен съвет се настанява в съществуващата сега сграда в самото сърце на Велико Търново през 1979 г., а неин архитект е Данаил Кънев. В началото на 80-те години е построено кино „Полтава” – една изключително интересна с тухлените си стени и монументално въздействие сграда. Проектирана е от архитект Таньо Белев в стил брутализъм. През 80-те години започва строителството и на Областната управа.

КВАРТАЛНО СТРОИТЕЛСТВО

 

Увеличаващото се население на града изпитва остра нужда от все повече и нови жилища, затова в средата на 70-години на миналия век се правят проекти и се построяват кварталите „Бузлуджа” и „Зона Б”. Визията и проектите на кокетните частни кооперации на „Пишмана“, строени по стопански начин, са дело на арх. Елка Николова. В края на 60-те и началото на 70-те години са завършени жилищните кооперации в квартал „Акация“. Цялостният проект на квартала е на арх. Трифон Тунев, спечелил обявения конкурс във Велико Търново. Любопитен факт е, че негова кръстница е дъщеря му Сена Димова – дългогодишна учителка в СУ „Емилиян Станев”. По време на огледа на терена тя обърнала внимание на баща си към цъфналите акации и архитектът взел решение бъдещият квартал да се казва „Акация”. Официално през 1974 г. започва строежът на „Картала”. С няколко кооперации се включва арх. Елка Николова. Архитект Иван Чолаков пък проектира и строи жилищния комплекс до университета, където са преподавателските блокове, на ул. „Теодосий Търновски”. Възлагат му проекта през 1975 г., комплексът е завършен през 1981 г. Друг голям негов обект е Комбинатът за услуги на ул. „Караминков”, където сега се плащат местните данъци и такси. По-късно, пак по негови проекти, следва застрояването на свлачището под халите, хотелите „Рачев – Болярски” и „Панорама”, жилищната група „Славея”. Изцяло по проект на арх. Чолаков е и 10-етажният корпус на Централния военен архив (1971 – 1974 г.). Негови са съвременните кооперации в кв. „Асенов”, както и двуетажните постройки на ул. „Н. Пиколо”, строени все през 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Квартал „Колю Фичето“ („Триъгълника“) е проектиран също в края на 70-те години след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972 г., като жилищният комплекс включва монолитни блокове, училище, парк и няколко детски градини. До 1982 г. кварталът е построен, а неговите архитекти са Данаил Кънев, Петър Матанов и Магда Матанова. През 1973 г. е открит 8-етажният корпус на Нова болница. На 15 ноември 1985 г. е открит Дворецът на културата и спорта „Васил Левски”. Близкото село Чолаковци става квартал на Велико Търново и през 70-те там също се изграждат панелни блокове. През 1982 г. в парка на Света гора започва строежът на увеселителен комплекс с виенско колело. По проекти на арх. Трифон Тунев са построени административната сграда на ножарската фабрика „Сърп и чук” (1973), БКС (1974-1975 г.), Онкологичния диспансер (1982) и Дом на профсъюзите.

РЕСТАВРАЦИИ

 

В чест на двете годишнини редица сгради, паметници на културата, са реставрирани за нов живот. В първоначалния си вид е възстановена сградата на бившия конак, строен от Колю Фичето. В него е уреден музеят „Възраждане и Учредително събрание”. Откриването е на 10 януари 1970 г. Реставрират се историческите църкви „Св. Георги” и „Св. св. Петър и Павел”. През 1981 г. е реконструиран Владишкият мост в Асенова махала. Самият квартал претърпява основна реставрация през тези години с църквата „Свети Димитър” и околното й пространство. Цялостното разкриване на църквата „Св. Димитър” и проучването на терена около нея започва през 1971 год. и с известно прекъсване продължава до 1984 год. Ръководи се от доц. Янка Николова, преподавател във ВТУ. Пълната обемна реконструкция на църквата е по проект на арх. Теофил Теофилов. Завършена е в началото на 80-те години. През 1984 г. е реставрирана вътрешната живопис в източната част на храма от експерти на НИПК, ръководени от Б. Дживджанова. Дюкяни и къщи на Самоводската чаршия и ул. „Гурко” възвръщат възрожденския си вид и блясък. Тогава, от 1983 г. до 1992 г., арх. Румяна Брайнова е начело на дирекция за управление на Стария град.

ПАМЕТНИКЪТ НА АСЕНЕВЦИ – НОВАТА ЕМБЛЕМА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Преди построяването му започва масирана дарителска кампания, а събраната сума е 6 408 100 тогавашни лева. Доброволен е и трудът на много работници от всички заводи и предприятия във Велико Търново за почистването и подготовката на терена. Строителството започва на 4 февруари 1985 г. и само за осем месеца четиримата конници – царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II, величествено се извисяват на Боруна, на една от меандрите на Янтра, а от паметника се разкрива приказна гледка. Обектът е завършен само три дни преди всенародните тържества на 16 ноември 1985 г. Внушителната творба е уникална по своя замисъл, художествено и техническо изпълнение. За нея скулпторът академик Крум Дамянов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“ на 22 март 1996 г. В авторския колектив участват още Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и арх. Коста Цеков. В координирането на отделните екипи са участвали великотърновците инж. Пеньо Александров и Марин Маринов. На Боруна, някогашната сграда, замислена като художествено-занаятчийско училище или академия на приложните науки, е преустроена през 1983 г. по проект на арх. Никола Николов в художествена галерия. Той оформя и пространството около Паметника на Асеневци и подстъпа към него откъм галерията.

Ана РАЙКОВСКА