Личният влог в историята. За книгата на проф. д-р Боян Байчев „Щрихи и за себе си“
За поддържане и запазване на историческата памет особено важно значение имат мемоарните книги, тъй като в тях се проследява личностната съдба не само на конкретен човек и събитията, в които той участва, но и сложното преплитане във взаимоотношенията му с другите хора, с различни обществени учреждения, организации, институции и пр. С други думи казано, всяка мемоарна книга носи информация както за жизнения път на отделната личност, така и за историческото време, което я е родило, определило насоките и проявите и най-вече ролята и значението му в живота на съвременното му общество, а и за бъдещите поколения.
Илюстрация и доказателство на казаното е наскоро отпечатаната мемоарна книга на Боян Байчев „Щрихи и за себе си“ (изд. „ИТИ“, В. Търново, 2022). Името на проф. д-р Боян Байчев е добре познато на великотърновската общественост, на българската и чуждестранната езиковедска научна общност: всеотдаен и уважаван професор с повече от 40-годишна преподавателска дейност във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, подготвил и насърчил хиляди студенти-българисти да се трудят за каузата на съвременния български език, учен с всепризнати приноси в науката за него, привърженик на теренните проучвания в областта на диалектологията, един от първосъздателите на българската социолингвистика.
В центъра на разказаните спомени от Боян Байчев стои Сухиндол и едва ли би могло да не е така. Родното му село (от 1971 г. град) е несекващият извор и опора на безграничната му любов към езика и културата на България, към сухиндолци и българите, която подхранва и научните му интереси и занимания. Макар съдбата да отрежда през годините той да живее и работи за по-дълго или по-кратко време в Лайпциг, Берлин, Виена, Залцбург, Осло, Братислава, Катовице, Янина, притегателното място във Вселената за Байчев остава Сухиндол. Той е и началото, и краят. Очакван и обясним интерес заслужават спомените на Байчев за дългия и труден път на образование, от ченгелчетата и сричките до професорското звание, от първите стъпки в училище и първата учителка до момента, когато започва да учи другите и се превръща в източник на знания и житейски опит. Защото човек цял живот се учи, а най-великото училище е самият живот. Смея да твърдя, че професионалният и научният път на проф. Боян Байчев потвърждава житейската максима, че каквото човек посее през младостта си, го жъне през зрелостта и старостта си. Неговите научни интереси се раждат още в студентските години във Варна, откогато датират и първите му теренни проучвания върху говора на с. Голица, Поморийско. По-късно вече като асистент във Великотърновския университет той организира първата теренна експедиция на кръжока по българска диалектология в същото село, оставила незаличими спомени в участвалите студенти. Самият Байчев остава верен на „темата за еркечкия диалект“ цял живот – защитава дисертация и прави редица публикации. Най-голямо признание получават книгите му „Социолингвистическо проучване на град Велико Търново“ (в съавторство с акад. Михаил Виденов, 1988), преиздадена под заглавие „Великотърновският език“ (1999) и „Селото, градът и езикът в Ловешкия край (1996). И двете книги са оценени като капитални трудове, като едни от най-значителните приноси в българската социолингвистика.
Накрая ще призная: Аз съм студентка на проф. д-р Боян Байчев. Аз имах късмета и щастието да бъда студентка в Първия випуск на специалността „Българска филология“ в новооснования през 1963 г. Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“, станал през 1971 г. Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. В IV курс на учебната 1966/67 г. упражненията ни по българска диалектология водеше току-що назначеният асистент Боян Байчев. Аз и сега виждам младия и ентусиазиран асистент, който като останалите преподаватели се стараеше да запали интереса на своите първи студенти към сложната и нелека научна проблематика на съвременния български език. След завършването на Университета съдбата отреди и аз да посветя живота си също на Великотърновския университет и като асистент, доцент и професор цели 45 години да работя всеотдайно за неговия престиж и утвърждаване като водещ учебен и научен център. Затова сега с огромно внимание и обяснимо вълнение прочетох мемоарната му книга „Щрихи и за себе си“. Тъй като на 28 декември 2022 г. проф. Байчев навърши 87 години, си позволявам от името на „остатъчната част“ от първите му студенти от Първия випуск на специалността „Българска филология“ във Великотърновския университет, за които той отделя специално място в спомените си, да му пожелая от сърце здраве, младежка енергия и творческо дълголетие!
проф. Невяна Дончева-Панайотова,
доктор на филологическите науки
Боян Байчев, Щрихи и за себе си. В. Търново, 2022.
