Проф. Милко Палангурски: С тайната революционна мрежа, създадена от Левски, се ражда невидимата тъкан на нацията
Това са били хора с биография, свързани с миналото и бъдещето на нацията. Във възрожденското българско общество има различни групи- около Ботев са обединени едни по-млади, по-радикално настроени хора, около Раковски са друг вид революционери, но Левски е лидерът, който обединява стари търговци, прогресивни учители и „младежи-кибритлии“, в една организация, при това тайна. Това е най-голямото доказателство, че той е бил водач не само на революцията, но и на нацията, каза проф. Палангурски.
Създадената от Левски мрежа първо се възпроизвежда в Априлското въстание, а след това е част от образуването на Българската държава след Освобождението, защото „неговите хора“ участват в политиката, в изпълнителната власт, в бизнеса и в образователната система – част от конструкцията на Третата българска държава, уточни той.
От 230 души, които приемат Конституцията в Търново, 70 човека са свързани пряко или косвено с организацията, създадена от Левски. Това е една трета или 30 процента от състава на Учредителното събрание. Може да се каже, че Левски е човекът, който „дирижира“ изработването на Търновската конституция чрез своите хора в събранието, а доказателството е, че като цяло духът на Търновската конституция е републикански, коментира историкът.
„Твърдя, че тези хора спасяват Търновската конституция, защото в кризата каква да бъде формата на управление в един момент парламентът се разпада. В началото на април 1879 година няма мнозинство за започване на заседанието. Тогава, дебатите да има или да няма сенат в бъдещия парламент, разцепва учредителите на две групи. Консерваторите напускат, колебаещите се също“, припомни историкът и цитира думите на английския наблюдател на процесите в тогавашния парламент, който казва “разтичаха се учителите и старите революционери от кръчма на кръчма, от къща на къща да събират хора“, така кворумът се създава.
Силата на мрежата, създадена от Васил Левски е била голяма. Участниците в нея, избрани за учредители са се познавали и си имат вяра, защото са се клели пред камата и пищова. Това е бил един елит, който оформя либералното мнозинство в Учредителното събрание. Със своите действия те на практика създават гръбнака на бъдещата конституция. Като разгледаш внимателно кой е влизал в залата, кой как е гласувал и направиш съпоставката, разбираш, че тези хора са имали много отговорно поведение за това, за което са повикани, те са действали по същия скрит механизъм, по който са действали революционните комитети. Именно тези законодатели са хората, приели идеите на Апостола на свободата, които настояват и за Конституция от републикански вид, затова нито един от тях не напуска събранието, докато не бъде приет основният закон, посочи историкът.
Младите съратници на Левски влизат в изпълнителната власт по времето на Стамболов. Около 60 процента от тях са членове и бивши участници в революционните комитети, бидейки на 17-18 – годишна възраст. Те може и да не са виждали Левски, но са знаели, че са част от тази организация. Този политически млад елит управлява България до Балканските войни, защото идеите на Левски се предават от година в година, от поколение на поколение, подчерта проф. Палангурски. Със своята мрежа Левски оставя един културен и политически елит, който прави модерна България такава, каквато поне в част от представите си е виждал Апостолът на свободата. Този елит е самороден, български по някакъв начин проверен от него, подчерта историкът.
БТА
Стига пенкилери във ВТУ. Палангурски не е специалист по Левски. Да слуша Ла шате ми кантаре.
Да слуша Челентано!