Нумизматът Стоян Михайлов: „През Средновековието скъпоценностите са били белег за престиж, но и средство за разплащане“

Нумизматът д-р Стоян Михайлов от Националния археологически институт към БАН във Велико Търново проучва паричните знаци и разплащателната система, която е действала по времето на Второто българско царство. Изследователят споделя интересни факти, свързани с монетосеченето у нас през Средновековието, и ги съпоставя със съвременните пари и финансови операции.

„Основата на паричната система през XIII век е бил визинтийският перпер, или хиперпирон на гръцки език. Теоретичното тегло на тази монета е било 4,50 грама, а златното й съдържание – около 16 – 17 карата. Този златен перпер вероятно се е равнявал на приблизително 400 медни монети, сечени при управлението на българския цар Константин I Асен (1257-1277)“, споделя д-р Стоян Михайлов.

По думите му по времето на Второто българско царство –XII–XIV век, в България са използвани основно тези два вида монети. През разглежданата епоха от 200 години съотношението между едните и другите се е променяло многократно. Още в Древна Гърция, а след това и в Римската империя в монетосеченето се наблюдават тенденции на инфлация. След всяка парична реформа, която поставя някакъв стандарт, започва постепенно обезценяване на тези пари по различни причини.

„

Изследователят посочва, че пръв цар Иван Асен II (1218 – 1241 година) започва да сече монети със своето име, но по-скоро по изключение, като е издал специални емисии по повод победата си над Теодор Комнин. Докато при цар Константин I Асен (1257 – 1277 година) вече е било организирано регулярно монетосечене, и то в столично Търново. Интересен факт е, че с името на българския владетел се произвеждат само медните монети, а златните продължават да са имитации на реалните византийски образци.

Според нумизмата този факт се обяснява със стремежа да се ползват престижът и сигурността, която са давали тези пари. Те не са били само византийски в този период. Самата Византия е била крупен търговски и финансов партньор, а нейните парични знаци са се ползвали в международната търговия. Тогава византийските монети са били универсално разменно средство, което са използвали почти всички на Балканския полуостров и в Източното Средиземноморие. За това свидетелства и фактът, че след Четвъртия кръстоносен поход западните латински рицари, които превземат Константинопол през 1204 г., не започват да секат свои монети, а продължават да издават същите византийски парични знаци.

Интересен е опитът за сравнение между споменатите златни препери от XIII век и сегашния български лев. Ако се съпостави формалната метална себестойност на перперите със съвременния български лев, излиза, че една златна монета се равнява на около 200 лева, като не се взема предвид нейната нумизматична стойност. Една бронзова монета на цар Константин I Асен в средата на XIII век пък се равнява на около съвременни 50 стотинки.

„В Средновековието не само във Византия и на Балканите, но и в останалите части на континента стойността на златото, вложено в монетата, отговаря на нейната стойност като паричен знак. Докато сребърните монети могат да бъдат надценени или подценени с до около 20%, което означава, че материалът, който се влага в тях, е по-скъп, отколкото им е курсът, или обратното“, уточнява д-р Стоян Михайлов.

Запитан какви финансови сделки са се извършвали с перперите и с медните монети, специалистът разкрива, че това са били различни покупко-продажби, изискващи значително количество злато, както и много дребни финансови операции.

„С един перпер е можело да се купят две овце или едно прасе, или около 25 кг сирене, или около 50 кг осолено консервирано свинско месо, или около 150 кг жито. Земеделската продукция тогава е била по-скъпа, защото добивите са били по-ниски, а производството много по-трудоемко. Срещу един перпер е можело човек да се сдобие още с два-три ножа или с по-обикновени ботуши или обувки“, изброява нумизматът.

Д-р Стоян Михайлов допълва, че вероятно по времето на цар Константин Асен около 6 медни монети, или днешни 3 лева, е струвал килограм хляб. Малко хора са си купували хляб, повече са си го приготвяли.

През XIII век стойността на муле или магаре е била 2-3 перпера, за вол и крава стопаните са плащали по 5 перпера, обикновен кон е струвал 10-20 перпера, а цената на обучен боен кон скачала от 30 до 90 перпера.

Стойността на икона, ако не е украсена с благородни метали, била най-често между 1 и 7 перпера.

Макар и рядко, през Средновековието продължават да се използват роби, като за зрял човек се плащали 20-30 перпера.

С медни монети се заплащали дребни ежедневни покупки или такси.

„Много трудно са се печелили пари през XIII век. Хора, които са се занимавали със земеделска работа, са изкарвали по 1 – 2 перпера на месец. Ако предположим, че някой би искал да има стопанство и реши да си купи около 200 декара земя, е трябвало да заплати за нея около 40 перпера, 10 перпера за чифт волове, още поне 4 перпера за семе за посев. Знаем, че само железният лемеж на един плуг струва половин перпер. В подобен хипотетичен пример сметката показва, че за стартирането на земеделска дейност са били необходими най-малко 60 перпера. В миналото е действало правило, според което не се е засявала цялата земя. Обработват се 2/3 от нивата, а 1/3 остава незасята, за да почива и да не се изтощават площите. Така от 150 декара е можело да се изкарат около 2-3 тона зърно, а печалбата от тях е 20 перпера. Плащало се и около 10% данък, друга част от печалбата отива за храна на фамилията и за воловете. Така възвращаемостта от инвестицията в размер на 60 перпера излиза около 10%“, разкрива д-р Стоян Михайлов.

От запазени средновековни документи се заключава, че през Средновековието като цяло заплащането на труда не е било на месечна база, както се среща най-често днес. При дълготрайни трудови взаимоотношения то е било веднъж годишно. При някои занимания възнаграждението се давало след извършване на договорената работа.

Занаятчиите са печелели доста добре. Дърводелци, ковачи, грънчари са изкарвали средно по 5 до 10 перпера на месец. Докато златарите, лечителите, учителите са били още по-високоплатени. Заплащането само на преглед от лекар е тръгвало от един перпер. Лечението коствало много повече и малко хора са можели да си позволят такава услуга.

Сериозни доходи са си докарвали писарите, защото много се ценели грамотността и боравенето с документи. Написване на едно писмо на гръцки език например също е струвало един перпер. Висши военни и административни ръководители са имали осреднени месечни доходи, надхвърлящи 100 перпера.

„Най-доходоносното занимание обаче е било да си господар. Богатите през Средновековието са трупали бижута, които са били не само знак за престиж, но и вид спестявания, защото реално са представлявали пари в брой. Такива били и златните прибори, както и скъпоценностите за интериорна украса. Така ювелирното изделие, освен че се използва в ежедневието, е било и бързо ликвидно средство, което е служело и за разплащане“, подчертава в заключение д-р Стоян Михайлов.

Веселина АНГЕЛОВА

Снимки авторът и личен архив