С премиерата на последната книга на академик Иван Радев бе отбелязана 80-годишнината от рождението му
Премиерата на последната книга на академик Иван Радев „Хаджи Викентий Зографски. Личност и дело. Време и съвременници” събра в РБ „П. Р. Славейков” негови колеги, приятели и почитатели на епохалното му дело през годините да възкресява за историята малко познати, но заслужили писатели и деятели на българското Възраждане. Тук бяха съпругата му проф. Пенка Радева, както и неговите деца Светлин Радев и Ния Радева, благодарение на които тази значима творба вижда бял свят и вече е в ръцете на читателите.
Мястото бе избрано не случайно. Иван Радев обичаше Библиотеката, неговото присъствие бе постоянно, тук се чувстваше в свои води, а и Библиотеката го обичаше. В центъра на литературното събитие бе книгата му за един незаслужено пренебрегван от историците титан на ранното Възраждане – Хаджи Викентий. Иван Радев я пише почти три десетилетия, с познатия си работохолизъм изчита неимоверно количество документи, архиви, кондики, два пъти ходи до Атон, за да изучи невероятната биография на Съборния старец от „Зограф” и да почерпи от мъдростта му. А после в творбата си умело и четивно да проследи неговото визионерство за просвещението на народа и нуждата от църковна автономия. Тръгнал от родното си село Сергювец, Хаджи Викентий стига до императорския двор в Петербург, за да отвоюва със своя събрат, архимандрит Анатолий, собствеността върху три манастира в Бесарабия, от които се издържа българския „Зограф” на Атон. През дългия си 103-годишен живот той се явява като един от най-големите меценати, дал пари за училища, църкви и манастири, издържал на свои разноски младежи да се учат в Одеса.
За книгата „Хаджи Викентий Зографски” и делото на Иван Радев говори в началото зам.-директорът на РБ „П. Р. Славейков” Иван Александров: „Пред нас застава вечният тълкувател на българското Възраждане, родолюбецът, литературоведът, здраво свързан със Свегогорската алма матер. На страниците на „Хаджи Викентий” се докосваме до едно отминало време, но авторът Радев умело оживява тази епоха чрез плеяда герои, посветили се на просвещението. Читателската аудитория винаги ще цени хилядите страници, сътворени от академик Радев, които правдоподобно ще звучат със своята неподправеност и полифоничност”, изтъкна в словото си Иван Александров. Издателят Димитър Томов, собственик на издателство „Български бестселър”, говори за съвместна им работа, но и подчерта, че книга като тази не само не подменя историята, а тя самата прави история и това е първият неин огромен успех. „Само калугер или академик от провинцията, като академик Радев, може да има търпението, волята, проникновението и интелектуалната мощ да се вглъби в такива детайли, че да ги направи живи. Пред нас се разкрива, както се оказва, един съвършено непознат просветител, духовник, бизнесмен, възрожденец и енциклопедист. Осенен, че България има някакъв огромен интелектуален потенциал, който през тези години съхранява българската църква”, заяви той. А проф. Иван Станков определи „Хаджи Викентий Зографски” като най-автобиографичната книга на Иван Радев.
Срещата бе повод и за спомени за учения и човека Иван Радев, който повече от три десетилетия е ръководител на катедра „Българска литература”. На 26 февруари т. г. щеше да навърши 80 години. „На една среща, завършила с богата търновска трапеза, академик Радев с цялото си достолепие поведе едно от популярните народни хора. Светлозар Игов съвсем дружески и колегиално сподели, че не само играта, но цялото му поведение и присъствие, е чорбаджийско – едновременно заразяващо и респектиращо. Иван Радев само кимна в знак на съгласие. Той имаше представа за чорбаджийската си осанка в българската литература и култура. И наистина беше чорбаджия, стопанин на националната литература, един от безспорните й авторитети. Последователно и търпеливо той обгрижваше литературната история, пишеше неуморно за нейните „бели петна”, за неоткритите й и неоценени богатства. Той показа другото лице на Възрожденската литература, заведе ни да се поклоним пред неизвестни до сега паметници, но и построи такива за вечни времена. Разпали любопитството ни за забравени ръкописи. Тъкмо като достолепен чорбаджия той търси и събира литературното ни наследство”, припомни за аудиторията проф. Антония Гайдарджиева.
В края на срещата проф. Пенка Радева подари екземпляри от новата книга на двете любими библиотеки на покойния й съпруг – РБ „П. Р. Славейков” и Университетската библиотека.
Ана Райковска
Сн. авторката
