Два огромни стенописа от по 200 кв. м украсяват административната сграда на НВУ „Васил Левски“

Два стенописа украсяват интериора в административната сграда на Националния военен университет „Васил Левски“. И двата са правени преди около 45 години от художници, които днес са известни, но тогава са били млади войници или студенти в Художествената академия. Проф. Николай Драчев, Юрий Василев и Сашо Анастасов са авторите на двете огромни картини. Едната посреща всички офицери, които работят в щаба, и всички гости на НВУ, а втората е в Ритуалната зала, където се случват тържествени срещи и събития.

Проф. Николай Драчев и Юрий Василев са автори на стенописа в Ритуалната зала в Националния военен университет. Двамата са работили над огромната си творба през 1978 г. Нарекли са я „Калоянови победи“ и са вплели в нея повече от 200 фигури.

„Този стенопис беше дипломната ни работа като студенти в Националната художествена академия. Възложиха ни да го направим от Студиото на военните художници, чийто председател тогава беше полк. Кольо Седларски. Спомням си, че ни пратиха да рисуваме, но се оказа, че помещението няма нито прозорци, нито покрив и валеше вътре. Затова се прибрахме обратно в София и се върнахме следващата година, когато сградата вече беше завършена“, разказва проф. Драчев, който допреди няколко години беше ректор на Художествената академия.

На около 200 квадратни метра се простира стенописът. Младите тогава художници Николай Драчев и Юрий Василев са рисували в продължение на няколко месеца, за да реализират идеята си. Използвали са бои, които са достатъчно трайни, за да остане рисунката недокосната от времето.

За отличната си работа в Националния военен университет двамата са получили медал и диплом за заслуги към Българската армия.

Художник на свободна практика в момента е авторът на стенописа във фоайето на административната сграда. Сашо Анастасов бил военнослужещ в поделение на Сухопътни войски в София, когато го забелязал шефът на Студиото на военните художници в България полк. Седларски.

„Още първата ни година в поделението при нас дойде полк. Седларски, събра ни няколко души и започнахме да работим редом с професионални художници. Имаше там скулптори и каменоделци. Аз и един мой колега започнахме да помагаме за сграфита и стенописи по поделенията. Аз бях войник, но постоянно работехме някъде по мероприятия на Варшавския договор и ходехме къде ли не. В някакъв момент полк. Седларски ме забеляза и започна да ми обръща внимание. След като видя какви неща правя, ми предложи да направя собствен проект. Така се озовах във Военното училище, където Владо Гиновски правеше вече паметника на Васил Левски, и работихме едновременно. Трябваше всичко да е готово за официалното откриване на Военното училище“, разказва Сашо Анастасов.

Той направил проект за стенописа, който нарекъл „Военна клетва“, получил одобрение и започнал да работи. Стената била отлично подготвена за стенописа и точно според искането на художника, който работил с техниката мокро фреско.

„Има една история, която много дълги години след като рисувах още се разнасяше из Военния университет. Да знаете, че е истина. Свързана е с един от офицерите, който вероятно вече не е на служба. Но историята е следната. Рисувах тогава с цивилни дрехи и се бях покатерил на едно скеле, за да стигам до най-високите точки на стената. И минава въпросният офицер – старшина, всъщност поредният, защото там постоянно вървяха офицери, но точно този се ядоса, че не съм отдал чест. Пък аз, изцапан до лакти, качен на скелето, мога ли всеки път да скачам на земята и да отдавам чест. Голяма тарапана стана, но всичко се размина, че даже и на храна ме зачислиха. Това пък е другата история, която няма да забравя – когато тръгнах за Търново, трябваше да ме отчислят от едното поделение и да ме зачислят в другото, за да получавам храна. Но това зачисляване не стана веднага, аз дойдох във Велико Търново и къде, къде – настаниха ме при младите офицери, нищо че бях редник, но не ми дадоха храна. Хранеха ме от Кеча“, припомня си художникът, който получил специална награда на Министерството на отбраната, която ген. Добри Джуров му връчил за отлично свършената работа.

„Аз съм много щастлив, че стенописът още си е на мястото и не са го свалили през годините. Той е правен с темперна боя, но колкото и да е качествена, вече са минали 50 г. Аз рисувах тази военна клетва през 1978 г. И да си призная, оттогава не съм идвал да го видя“, споделя Сашо Анастасов, който има куп самостоятелни изложби, участия в творчески проекти, седем години е работил като художник в Драматичния театър във Варна, където и днес живее.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката