Татяна Дончева, водач в листата на „Левицата“ във В. Търново: „Борим се срещу модел на управление, който потиска човека“

НАСКОРО ТАТЯНА ДОНЧЕВА ПРЕДСТАВИ В СТАРАТА СТОЛИЦА СИЛНАТА ЛИСТА НА НОВАТА ПОЛИТИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ „ЛЕВИЦАТА“, която включва авторитетни и разпознаваеми личности. Като политик с опит, за „Борба” тя направи анализ на предизборната обстановка, на взаимоотношенията с БСП и амбициите, с които коалицията ще се яви на изборите на 2 април.

– Г-жо Дончева, каква е разликата между „Левицата” и предишната формация, с която се явихте на парламентарни избори?

– На предните избори ние бяхме антиГЕРБ коалиция, която произтичаше от протестите през 2020 г. Там бяха по-скоро десни формации и важното беше да бъде елиминиран ГЕРБ от политическата сцена като първостепенна политическа сила. Това не можа да сработи до оптималната степен, защото още по време на протестите „Демократична България” сепарираха своите – в други места на площада, в други изразни форми и протестни шествия. Те всъщност бяха против голямо обединение. След първите избори се появиха представители на правителството, които под името „Продължаваме промяната” пожелаха да се явят отделно. Формацията на Слави Трифонов беше друг субект, който претендира, че също е протестърски, но също се яви самостоятелно. Те всички смятаха, че са носители на протеста, и ние не можахме да ги убедим в обратното.

В СЕГАШНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТ ВЕЧЕ ДА СЕ НАСАЖДА АНТИГЕРБ ФОРМАЦИЯ ОТ ТОЗИ ВИД, Е БЕЗСМИСЛЕНО. Темата се изтърка. Сега сме изправени в ситуация, в която лявото пространство е тотално обезлюдено. Единствената парламентарно представена формация – БСП, покрива към 7-8%, което е много далеч от истинското количество леви хора, които биха искали политическо представителство.

– Политическата Ви кариера започна от БСП, познавате процесите в нея, но в последните години между Вас и тази партия настъпи разрив. Какви са причините?

БСП беше дълги години център на лявото представителство, защото ръководителите на партията винаги са привличали много широка периферия от различни формации. След 2009 г. обаче тя претърпя няколко електорални крушения. В най-ново време причините за тях са във вътрешноорганизационния й живот и липса на адекватни решения на проблемите на България. Сега партията смята, че като предлага нови и нови увеличения на пенсиите и на минималната работна заплата, тя изпълнява своите ангажименти към хората на труда. А това е погрешно. Справянето със социалните неравенства, които в България са особено големи, не е въпрос само част от обществото да произвежда, а да наливаме доходи на друга част от него, което не произвежда. Това поражда социален катаклизъм. Ние трябва да поддържаме посоката България да бъде модерна индустриална държава. А хората на труда, които ще браним по дефиниция, трябва да си намират работни места в модерни предприятия, за да имат самочувствие от професиите си. Доходите да им са достатъчни да си покриват жизнените нужди и да мечтаят за по-добро бъдеще на децата си. Всичко това изисква мисъл – индустриална и икономическа, а със заплатите нека се занимават синдикатите.

БСП ДЕМОНСТРИРА БЕЗПРИНЦИПНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОАЛИЦИИ И ТОВА ВИНАГИ СЕ ПЛАЩА. Особено когато коалициите са свързани с невъзможно решаване на важни въпроси. Войната и отношението на хората към нея изисква честна позиция. България е малка страна. Винаги ще се постараят да ни натикат в извършването на неща, които не ни харесват. Очевидно е, че българското оръжие няма да реши изхода от войната. Обаче нашата намеса и доставките му ни поставиха в деликатна ситуация. Бих резюмирала така: България да участва в една война неизвестно защо. Това не е нашата война. Ние сме евроатлантици, но би трябвало да поискаме да имаме глас при решаването на тези проблеми. И като искаме да имаме някакъв глас, да имаме и тежест като позиция, а не само да викаме „Yes”, защото така ще ни харесат. Да, ние ще си носим отпечатъка на малката страна, обаче папагалската позиция на никого не е правила чест. Смисълът на политиката е хората да се чувстват достойни, уважени, с перспектива. Спокойни, че държавните съдбини са поверени на такива личности, които разбират от тази работа и няма да ги занимават тях. Отношенията вътре в БСП, липсата на уважението към човека, разгонването на лидерите, защото са ти конкуренти, никога не води до нещо добро. А в последно време БСП започна да гони и хора, които не претендират за централната власт, но биха искали тяхното мнение да бъде уважено, да си подреждат листите, да си решат на местно ниво някои въпроси. Разформироването на организации, изключвания, това са ненормални отношения и никоя политическа партия в демократично време не го прави. Тези всички неща ни отличават.

НИЕ СМЕ ОСТРИ КАМЪНИ, НО НЕ СМЕ НЕРАЗУМНИ ХОРА. ВИДЕЛИ СМЕ ЦЕНАТА ДА ПРИВЛЕЧЕШ ДОРИ ЕДИН НОВ ЧОВЕК.

– Какво пречи на истинското обединение на лявото пространство и защо то не се случва?

– За такова нещо трябва време и търпение. В БСП има трусове, затова е „Левицата”, която да поеме част от левите хора, да ги обгрижи, да им трасира пътя, а нататък – животът ще реши. Аз смятам, че това е обективно заложен процес. И ако ние не се справим с тази задача, ще дойдат други след нас, които ще го сторят. Оптимист съм и знам, че възможностите за успех са добри.

– С какви амбиции тръгва „Левицата” на предстоящите парламентарни избори?

– Да влезе в парламента, да си осигури добър плацдарм преди местните избори. Да даде възможност на тези хора от „Левицата”, които досега са били независими, подкрепени от… или се чудят коя е правилната посока, да могат да участват, без да се притесняват, че трябва непременно да се харесат на лидера на БСП. Защото, ако те не се харесат и тя не ги счита за лоялни, може да ги отреже. И да започнем да правим колективно нещо, което е голяма липса на БСП – не някакъв мозъчен център, а хората да видят, че още сега има кой да ги чуе, да реши належащите проблеми, а за дълбоките да докара и други хора, които обаче накрая могат да помогнат на всички.

– Известна сте в обществото с острия си език и винаги открито казвате това, което мислите. Смятате ли да се промените?

– (С усмивка) Аз съм на 62 години. Да бъда друга, вече късно е.

– Вие сте юрист, наистина ли несъстоялата се съдебна реформа е това, което най-много пречи за просперитета на България?

– Хората трябва да живеят с чувството, че тяхната държава, община, град, село, работно място са справедливо уредени. Това означава например те да имат възможност да работят това, което им харесва. Да знаят, че към тях се поставят едни изпълними, разумни изисквания, че има кой да оцени техния труд. Общо казано, да уважи тяхното достойнство. Справедливата държава е важно нещо за всеки човек независимо от неговите доходи и статут в обществото. Той има нужда от признание и зачитане. Съдебната система е много важен елемент за това. Иначе бизнесмените ще започнат да си крадат бизнесите безогледно, ще се появи някой баровец, който да ти казва имаш ли право да си отвориш кафене в гаража, или трябва да питаш някого. Или да си плащаш данък „спокойствие”. Това, което в началото на 2000 година се забелязваше – хората да имат желание да тръгнат сами, да знаят, че няма кой да им създава умишлено пречки, ние ще им го осигурим. Човекът, дето се съди със съседа си за границите си, за неплатени наеми, за неуредени сметки на търговски дружества, също да вижда в съдебната система място, където се правораздава точно. А не че съдебната система е бухалка в ръцете на едни управляващи срещу други. И хората, работещи в тези институции, да се избират по това, че знаят и спазват закона, а не защото са обслужили оня, от когото зависи кариерата им.

– Срещу какъв модел на управление се бори „Левицата”?

– Който потиска човека и предвижда, че само властта раздава пари. Че ако не си добре с властта и в правилната партия, ти нямаш никакъв шанс дори да се прехраниш. Тази работа я гледахме до 1990 година – щом не си член на БКП, ти си извън обществото. Нали затова дойдоха тези промени… Да може хората да имат свобода на изразяване на политически възгледи, на стопанска активност и т. н. Без всичко това няма усещане, че ние сме общност, че можем да си уредим живота добре.

– Успяхте ли да се запознаете с проблемите на Велико Търново и региона?

– Смятам, че много дълго ще се запознавам с проблеми, защото те са неизбродими. Но образованието, здравеопазването и земеделието считам за особено приоритетни. Защото Великотърновският регион е с големи села, с малки общини и с недостатъчно покритие на здравните грижи. Трябва да се види къде от какво има нужда и как да се задействат нещата.

Ана РАЙКОВСКА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *