99-годишният Цено Спасов от Г. Оряховица е един от малкото останали живи ветерани от войната

Той е сред малцината, които са родени в последния ден на февруари – 29, на 1924 високосна година.

Животът на 99-годишния Цено Спасов е като полет над три прехода през 20-ото и 21-вото столетие на България. Преживял е коренните промени в обществения и личния си живот, активен член е на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ) и на Български антифашистки съюз (БАС). Изключително отговорен, дисциплиниран, скромен и благ човек, винаги готов да се себераздава, да помогне – така описват бай Цено неговите близки. Неговият прапрадядо Спас в жестоките години на турското робство има смелостта, дързостта И мъжеството да поведе близките си, като се заселва в непристъпно планинско място. Той става един от основателите на селището Лакатник. Там през 1924 г.  е роден Цено Спасов. По-късно родителите и двамата му братя поемат трудния път на баща му, който е железничар и е в постоянно движение. Семейството се мести в различни селища. Накрая се установяват в Горна Оряховица – основен жп възел в България. Те са трудолюбиви хора, които живеят в бедност и недоимък, но задружно и в обич. Будният Цено, често недохранен, но упорит и жаден за знания, всеки ден ходи пеша от с. Темниско (днес Първомайци) до завършването на Горнооряховската гимназия. За Цено Спасов не съществува дилема и той продължава образованието си в ЖП института. Потомствен железничар – професия, която е в кръвта му. Носител е на „Сребърен орден на труда“, както и на почетни знаци за годишнини, връчени му от Министерството на транспорта и съобщенията. Болезнено приема трудностите и разпада на БДЖ днес.

Той е един от малкото останали живи ветерани от Втората световна война. След 9 септември 1944 г., едва 20-годишен, заедно с колегите си курсанти от ЖП института е изпратен в армията. Цено заедно с момчетата имат отговорната задача да конвоират военните ешелони. Често влаковите композиции са нападани. Куршуми свистят и отнемат човешки животи.

Гордее се, че присъства на военния парад в Белград, когато свършва Втората световна война. Висока чест е за него, че се ръкува с уважаваните български командири ген. Стойчев, генерал Трендафилов и генерал Щерю Атанасов.

Цено Спасов е скромен и истински и до днес. Никога не се самоизтъква. Мъж на честта! Като ветеран от войната, е носител на много значки и медали за честване на Деня на победата над фашизма. За 70-ата и 75-ата годишнина от 9 май 1945 г. Спасов е награден заедно с още двама горнооряховски ветерани: Недялка Костова и д-р Димо Димов, с медали за храброст. Високите отличия са им връчени лично от вицеконсула на Русия. Горнооряховският ветеран Цено Спасов е винаги добронамерен, обществено активен и знае високата цена на подвига. Не пропуска общинските изяви и винаги поднася с преклонение цветя на Паметника на загиналите в Горна Оряховица. Споделя с чувство на дълг, че докато може, винаги ще го прави. Застава с искреност и поклон, като на пост, пред великата саможертва на другарите си.

Според него най-важната част от всеки живот си остава семейството. Една прекрасна жена, майка и грижовна съпруга, Мария Спасова и до днес е рамо до рамо с Цено Спасов. Както казва той: „Най-хубавото в този живот е да намериш своята сродна и вярна душа. Това е късмет и аз го случих!“. Тя е до него вече почти 75 години. Семейство Спасови са отгледали, възпитали и образовали една дъщеря – Златка. Тя е авторитетен учител дълги години в Техникума по електротехника (днес ПГЕЕ „Ломоносов“). По-късно е старши преподавател във Варненския свободен университет. Не по-малка гордост са му внуците Цветомир и Мария. Те имат стабилни професии и прекрасни семейства. Чрез тях си личи възпитанието на баба Мария и дядо Цено. Най-свидни и мили, естествено, са правнуците Борко и малката Елена. Те са им обич, тръпка и надежда. И днес ветеранът е бодър, винаги топло усмихнат и благ. За него движението е живот. Както сам се шегува – на самоход е. В него няма омраза, завист или лоша дума по ничий адрес. Винаги следи с интерес обществения живот. Вълнуват го събитията както у нас, така и със загриженост следи ситуацията по света. Един достоен човек! Един смислено преминаващ живот, пример за уважение!

Инж. Павлинка НИКОЛОВА

Председател на БАС – Г. Оряховица