35-годишен прилича на момче, с няколко висши за служби в МВР не го искат в системата

ТРИФОН ТРИФОНОВ ОТ ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ Е НА 35 ГОДИНИ, НО ПРИЛИЧА на хлапе. Казва, че носи гените на дядо си, който също така младеел приживе. Мъжът момче е завършил във Варненския свободен университет противодействие на престъпността и опазване на обществения ред с профили „Национална сигурност“ и „Съдебни експертизи“. Той бил във втория випуск, завършил за съдебен експерт. С тази диплома е кандидатствал в МВР, като за последно опитал в ГДБОП. Никъде не го приели и му казали, че било заради ръста – той е висок 1,65 м, а изискването било за 1,68. При всички опити му казвали, че не физическите му данни не отговарят на изискванията, макар тази диплома от Свободен университет, а не от Академията на МВР да се признавала.

СЪДБАТА ВЪОБЩЕ НЕ Е БИЛА БЛАГОСКЛОННА КЪМ ТРИФОН независимо от мечтата му да влезе в МВР. Дори за охранител в частни фирми не са го приели. Въпреки това и до момента той си има своето вдъхновение от книгата „Убиецът с полицейски пагони” и казва, че за човека е важна мечтата. Пак заради нея Трифон записва и завършва и социална педагогика във ВТУ, като този път си мечтае да работи с деца и с бежанци. Така с няколко висши мъжът момче от Полски Тръмбеш работи по различни общински проекти по заместване. Сега е в патронажната грижа и контролира дали асистентите си вършат работата. Това отговаря на дипломата му за висше от Великотърновския университет. Преди това е бил година и половина в Центъра за обществена подкрепа, пак по проект. Бил е на работа и в басейна в града. Освен всичко друго има и лиценз за охранителна дейност.

ОСВЕН НИСКИЯ РЪСТ ТОЙ ВСЕ ОЩЕ НЯМА И ШОФЬОРСКА КНИЖКА И КАРА КУРСА СЕГА. Заради младежкия си вид Трифон все още е ерген. Не спира обаче да се бори с иронията на съдбата и да си търси място под слънцето. Знае колко трудно е завършил висшите си образования във Варна и В. Търново и дори за едното е теглил студентски заем. 35-годишният мъж все още живее с 86-годишната си баба Йорданка. Тя цял живот е била акушерка и доста години е работила в Либия. Дядо му Трифон, на когото дължи младежкия си вид, пък е бил учител по български език и литература в Полски Тръмбеш. Трифон говори добре и има доста познания в различни сфери. Всеки ден хората от града го срещат и той винаги е дружелюбен и усмихнат. Освен висшите си образования мъжът с момчешки вид има и чудесно хоби – рисува по различни техники, чете и все още мечтае съдбата да му даде шанс да покаже какво е научил в университетите. В същото време признава, че е карък и заради това околните го приемат като чудак. Трифон обаче има самочувствието, че знае и може повече от това, което показва до момента. Така той е един от многото около нас, които се борят да се докажат и да получат шанс въпреки иронията на съдбата.

Н. ГЕОРГИЕВА

Сн. авторката