Общото между българския и виетнамския език са френските думи, казва проф. Стоян Буров

Новият българско-виетнамски речник е финансиран от външното министерство и е издаден от Софийския и Великотърновския университет

 

След две години и половина подготовка на книжния пазар излезе българско-виетнамския речник, съставен от проф. Стоян Буров и негова бивша студентка при престоя му като лектор във Виетнам. Екзотичното издание съдържа около 60 000 думи. „Интересното е, че има думи, които са еднакви за българския и виетнамския език. Те са предимно заемки от френски. Около 150 години Виетнам е бил колония на Франция и така е било до 50-те години на XX век. И като колония, която се е наричала Индокитай и обхващала днешния Виетнам, Камбоджа и Лаос, във виетнамския език са навлезли много думи от френския език, даже повече отколкото има в българския. И докато в нашия език има предимно културни заемки, във виетнамския те са предимно битова лексика. Така че, ако има нещо общо между българския и виетнамския, това са френските думи. Но по принцип двата езика са много различни“, сподели за „Борба“ член-кореспондентът на БАН и бивш декан и зам.-ректор на ВТУ Стоян Буров.

Друга важна особеност, която той изтъква, е, че често не може да се намери точен еквивалент на дума във виетнамския език и се налага да се превеждат описателно, т. е. става нещо като тълкуване на думата. Като се разровил във вече издадените двуезични речници, Стоян Буров забелязал, че има например френско-френски-виетнамски, както и английско-английски-виетнамски, което означава, че първо се дава тълкуванието на френската или английската дума и после на виетнамски. „Нашият речник е българско-виетнамски, но в някои отношения прилича на тези речници. В нашия език няма точен превод на виетнамските думи, които често са много кратки и едносрични, затова насреща стои значението им и това невинаги е една дума“, обяснява филологът.

В сложната материя на виетнамския език Стоян Буров навлиза, когато близо до Сливен 5 години преподава български на виетнамци, дошли да учат и работят в България. После още 3 години, от 1981 до 1984 г., той е лектор в Института за чужди езици в Ханой. Ето какво си спомня за престоя си в азиатската страна: „От работата си с виетнамците научих за Виетнам много неща. Като отидохме обаче там със съпругата ми, първите дни действително бяха шок. Не само за мен, но и за цялото ми семейство. Попаднахме в една чужда обстановка. Виетнам тогава изпитваше икономически трудности и положението беше зле. Трябваше да се приспособяваме и да стискаме зъби. За радост, виетнамците бяха изключително дружелюбни и това ни подкрепяше морално. Свикнахме с климата, който е горещ и влажен. Докато работехме там, нямахме възможност много да се разхождаме, защото имаше ограничения. Беше скоро след войната със САЩ, имаха война и с Китай, затова не можеше човек просто да тръгне ей така където си иска. Но когато отидохме през 2014 г. на екскурзия във Виетнам по покана на нашите бивши възпитаници, тогава видяхме много повече. Просто Виетнам вече не беше същият“, разказва Стоян Буров.

Инициаторка за речника е доц. д-р Чан Тхи Хоа, негова студентка във Виетнам. След това тя следвала във Варна, живее с мъжа си в морската столица доста години, дори там ражда първото си дете. След много време се връщат във Виетнам и започва научна кариера.

Изданието ще има две представяния във Виетнам. Едното ще бъде на 12 април в Института за социални науки и хуманитаристика в Ханой, с който ВТУ има споразумение за сътрудничество. Още на 10-и заминава петчленна делегация, в която ще е и ректорът на ВТУ проф. д-р Христо Бонджолов. На 17 април речникът ще бъде представен пред много голяма аудитория в Хошимин. А през май презентации на речника ще има в Софийския и Великотърновския университет.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. архив на Стоян Буров