Водещи новиниСъдби

Скулпторът Борис Борисов е изваял статуи на бележити българи в цялата страна

Творецът е смятан за най-даровития в момента у нас

 

Творческа атмосфера, в която редът се сменя от хаоса – така изглежда ателието на скулптора Борис Борисов. То се намира в старата кожарска фабрика в подножието на Трапезица и „Варуша” и прекрасната гледка само подсилва неговото вдъхновение. Без да е кореняк търновец, той е влюбен в града, за който казва, че и в мрачно, и в слънчево време си има своята прелест.

Във Велико Търново творецът е познат най-вече с т. нар. силиконови фигури в Мултимедийния посетителски център, но всъщност Борис Борисов е един много плодовит и талантлив автор, познат не само в цялата страна, но и далеч зад нейните предели. Спечелил множество национални конкурси, първата му по-значителна работа преди 13 години е конната статуя на цар Калоян във Варна. След нея се зареждат и престижните поръчки – паметник на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, статуята на Иван Хаджийски в Троян, паметниците на Левски в Сандански и Тервел, на ген. Владимир Вазов в Плевен, на Алеко Константинов на бул. „Витошка” и на Роналд Рейгън в Борисовата градина в София. Що се отнася до Рейгън, американците го видели и толкова го харесали, че поръчали две копия. Едното е поставено в ранчото на президента в Санта Барбара, Калифорния, а другото е в Лондон. Съвсем близо до старата столица, паметникът в цял ръст на Атанас Буров в центъра на Горна Оряховица също е негово дело. Още един бюст на прочутия банкер и политик заминал за Брюксел. Борис Борисов е автор и на скулптурата на Вазов в Двора на кирилицата в Плиска, както и на всичките 14 силиконови фигури там. А копие на същия бюст на народния поет изработил и за Загреб. Като един от най-добрите майстори на силиконови фигури, благодарение на него в музея в Бяла, Русенско, оживяват Юлия Вревская, Панайот Волов, Колю Фичето и княз Александър Батенберг. Негови силиконови фигури има и в ретро музея във Варна, както и в историческия парк „Неофит Рилски”. „Това ми е призванието и занаятът, с който се изхранвам, но съм доволен, че нещо ще остане след мен. Все пак доста е тежък. И не става, без човек да му се отдаде напълно. Когато години наред по този начин си тренирал себе си, въобще не можеш да си помислиш за нещо друго, макар че и при мен е имало моменти на спадове”, започва разказа си скулпторът.

Борис Борисов е роден на 23 ноември 1964 г. в Брезник. Завършил е Художествена гимназия в София, а после и академията в столицата със специалност „Скулптура” при проф. Димитър Даскалов. Дипломната му работа била много щура. Представил две композиции. Едната се казвала „Грешниците” – от живи голи хора направил отливки в различно състояние на телата и ги провесил в ателието на академията на ул. „Аксаков” на 5 метра височина. Получила се интересна съвременна интерпретация на темата. Другата била на философска тематика – „Така рече Заратустра”, по произведението на Ницше. Авторитетната комисия му писала шестици. „Студентските ми години бяха прекрасни. Имаше много купони, но и много работа. Мисля и до ден днешен, че човек така трябва да живее”, възкликва творецът.

Във Велико Търново се заселва случайно, през 1991 г. Отворило се свободно място за преподавател по немски език във ВТУ, приели бившата му съпруга на работа и така се озовали тук. Той също преподавал известно време скулптура във Факултета по изобразителни изкуства, после решил да мине на свободна практика, така е и досега. В началото било много трудно, с добрия си приятел и колега Константин Константинов заедно правели какво ли не – камини, водопади, за да оцелеят. Не се срамува от този си период, защото и в такава работа човек трябва да вложи не само умения, но талант, вкус и въображение. Така се стекли нещата, че Борис създал в старопрестолния град добри контакти и приятелства и решил да остане за постоянно в града. Преди да се установи под наем в ателието на ул. „Иван Асен II”, сменил 7, което си е геройство, защото цялата багажерия да се мести с камиони не е лека работа.

НОВИТЕ СИЛИКОНОВИ ФИГУРИ В МУЛТИМЕДИЙНИЯ ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ВИ ОСТАВЯТ БЕЗ ДУМИ

 

Още като управител на „Царевград Търнов” Даниел Панов видял работата на Борис Борисов в ателието му и предложил да направи пилотна фигура на средновековен воин. Харесал го, мястото за музея било намерено и оттам тръгнало всичко. Стъпка по стъпка скулпторът разучил технологията, материалите и така били направени силиконовите фигури, в които има и много скулптурни елементи. Сформирал и един много силен и отдаден екип, защото работата е много за сам човек. „Всичко тръгва от глината, а после идва доброто усещане за портрет – да се изобрази психологията на персонажа. Материалите са разнообразни. Тялото под дрехата се прави от тип акрилна смола, видимите части – лице, ръце, от американски силикон, използван често и в киноиндустрията. Той дава добър усет за човешката кожа. После има и много допълнителна работа. За очите и зъбите се използват протези, лицата ги изписва Галина Христова, която е завършила живопис. Косъм по косъм тя оформя и окосмените части – коси, бради, вежди, мигли. Помага й Елеонора Маркова. Константин Константинов и Деян Тодоров са специализирани в изработката на телата на фигурите. Корони, шлемове, ризници и други метални предмети изработва Пенчо Беренски. За стенописите при диорамите пък има отделна група, в която са Веселин Ципалски, Христомир Великов и Георги Караджунов. А консултант е проф. Хитко Вачев, с него се решиха знаковите сцени”, обяснява Борис Борисов. От новите диорами всички са му любими, но все пак отличава „Прощаването с Патриарх Евтимий” заради цялостната композиция и тихата скръб и безнадеждност, която излъчва. 37 са новите фигури, които отнели на Борис Борисов и екипа му година и четири месеца. В края умората била страшна. Месеци преди разширението на музея да бъде открито, благодарение на автора, имах привилегията да ги видя вече подредени. Признавам си, че ме оставиха без дъх и посещението там ще си заслужава. В тях майсторът е надминал себе си. Фигурите са наистина прекрасни, динамични, с живи и изразителни физиономии и въздействието им е потресаващо. Във всеки персонаж е намерена точната психология, а сцените са като от филм.

Макар и изцеден от многото и отговорна работа, Борис Борисов не се спира. Спечелил е поредния конкурс, на Община Троян, и ще прави монумент на Левски, който ще е висок 3,6 метра и ще бъде изработен от гранит и метал. Покрай конкурсите и поръчките, които са едни след други, той си има и своите лични предпочитания като творец. „Тъй като през живота си съм правил доста портрети, мисля, че съм придобил рутина. Така че портретната скулптура е една от любимите ми”, споделя той. И съжалява, че не му остава много време за по-свободни неща.

Радва се, че скоро ще бъде в собствено ателие в Самоводене. Напоследък то поглъща много от времето му и най-вече средства. Желанието му е там да се приютят не само той и екипа му, но в бъдеще в него да идват и млади хора, да бъде място за смели решения. Решил е да го кръсти Творческо пространство „Фурната”, а самоводчани първи ще разберат защо.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *