Никой не положи цветя пред гроба на Добри Войников за 145-ата годишнина от смъртта му

Първият български режисьор лежи забравен във Велико Търново

 

Гробът на Добри Войников във Велико Търново остана без цветя за 145-ата годишнина от смъртта му на 27 март, увери се на място екип на „Борба“. Вечният дом на бележития български драматург и автор на „Криворазбраната цивилизация“ се намира до централната алея на парк „Дружба“, но нито местната власт, нито жителите и гостите на града се сетиха да го уважат с поне един стрък.

Вместо това гробът му дори не е почистен от тревите и в момента има избуяла растителност. Неотдавна „Борба“ припомни за гениалния театрален деец, писател и общественик.

Малцина знаят, че той е първият български режисьор. Добри Войников е основоположник на българския театър, един от учредителите и спомагателен член на Българското книжовно дружество.

Роден е в Шумен на 10 ноември 1833 г. Учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва Френския колеж в Цариград 1856 – 1858 г. През целия си живот е учител в Шумен, Браила, Гюргево и оставя дълбоки следи в българското образование.

Добри Войников е основоположник на нотната грамотност в България, на училищния театър и оркестър, поставя основите на съвременен национален български театър. От 1865 г. до 1870 г. организира и ръководи в Браила българска любителска театрална трупа, в която привлича и жени актриси.

За своите трупи написва историческите пиеси „Райна Княгиня”, „Прекращение на Преславский двор”, „Велислава, българска княгиня”, „Възцаряването на Крума Страшний”. Комедиите „Криворазбраната цивилизация”, „Чорбаджията”,  „По неволя доктор” и битовата драма „Диманка, или вярна пръвнинска любов” са предпочитани и до днес.

През 1874 г. се завръща от Румъния в Шумен и приема руско поданство. По време на Руско-турската война е управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.

Михаил МИХАЛЕВ