За пръв път през 1900 г. дават имена на улиците във Велико Търново, повечето са актуални и днес

„От Ганча Кюсето до пещерите” се простирала ул. „Кошарска” в старата столица

 

Знаете ли че, макар улиците на Велико Търново да са разчертани още по време на Освободителната война от руски инженери, за пръв път те получават имена едва през 1900 г., при кметуването на Кръстю Станчов. Дотогава търновци живеели в махали, оформени около храмовете и наречени на тях – например „Св. Спас”, „Св. Атанас” (храма „Св. св. Кирил и Методий”), както и Асенова махала, „Св. Троица”, Марино поле, Френкхисар и т. н. Това не пречело да се ориентират добре, а пък и до Освобождението градът се простирал до Паметника на обесените. През 1900 г. във Велико Търново живеели 12 665 души, предстояло ново редовно преброяване на населението, сградите и домашния добитък и на 18 април 1900 г. Великотърновският градски общински съвет се събира, за да сложи ред и да измени „нередовното номериране на сградите”. „Освен това г-н председателят обяви, че по силата на чл. 12 от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България, според утвърдения проект на улиците, площадите, пазарите и градините трябва тия последните да се именуват”, четем в протокол N 120, публикуван в бр. 30/29 април 1900 г. на „Великотърновски общински вестник”. Назначена е комисия, която се справя със задачата удивително бързо и още през следващата седмица след някои забележки, изменения и допълнения предложенията й са приети от Общинския съвет, а препис от протокола с решението е представен на Окръжния управител „за утвърждение”.

ОБЩО 72 УЛИЦИ, 12 ПЛОЩАДА И 3 БУЛЕВАРДА ПОЛУЧАВАТ ЗА ПРЪВ ПЪТ ОФИЦИАЛНИ ИМЕНА

 

Тогава Френкхисар е преименуван на „Царевиц”. Далеч по-интересно е при улиците, когато трябвало да се опише откъде докъде ще се простира всяка една от тях с новото си име. Днес тези описания звучат малко наивно, дори трогателно, в други случаи предизвикват смях, но явно е нямало друг начин. Често за ориентир на началната или крайната точка се ползвали имената на собственици на къщи, което в онези години не било проблем, тъй като хората се познавали. В други случаи за това служели банки, обществени сгради, кафенета, ханове, хотели и църкви. Някои не са назовани с имената си, но пък се знаели от старостоличани и допълнителни разяснения били излишни.

В махала Марино поле, защото Велико Търново се разраснал до пазара, били дадени имена на 6 улици – „Балканска”, „Мармарлийска”, „Монастирска”, „Земледелска”, „Войнишка” и „Черковна”. Така улица „Балканска” се простирала „от казармите до бариерата в устието”, „Земледелска” – „от чешмите по дерето, до Дончо Иванов до къщата”, а „Войнишка” – „от зданията на нестроевите роти покрай черквата до Георги Балканджиев”.

В „Централния град” улиците за именуване били най-много,

защото включвал от „Варуша” до сегашната ул. „Крайбрежна”, както и тези до Царевец. Най-фотографираната улица – „от Девическата гимназия до памятника”, нарекли „Булевард”, после тя сменя името си няколко пъти. Сегашната „Независимост” била кръстена „Търговска” и се простирала „от памятника до магазията на Илия Попов”. „От Илия Попов до Банката” станала улица „Княжеска”, а „от Банката до полицейското здание” – „Фердинанд”. Още тогава на картата на Търново се появява ул. „Максим Райкович”, която включвала разстоянието „от Сарафката до Баш хамам”. Много от улиците в Стария град и сега носят имената, дадени през 1900 г. – „Николай Пикола”, „Гурко”, „Селвестръ”, „Зеленка”, „Въстаническа”, „Драгоман”, „Медникарска”, „Бузлуджа”, „Кирил и Методий”, „Поборническа”, „Шипка”, „Шейново”, „Опълченска” („от хотел София до Дервентските порти”) и мн. други. Улица „Тунел” пък е обяснена по следния начин: „Улицата от Д. Ангелов и другата от Атанас Цанев до Железния мост на железницата”. А „Централна” била „От Н. Момчев край самоводския пазар до х. „Андрея”. „Предел” пък обхващала „От Куцароолу до Терекиолу”, ул. „Кошарска” била „от Ганча Кюсето до пещерите”. Има и други подобни обяснения, които днес звучат забавно.

В Асенова махала улиците били 4: „Митрополска” (от Кая Баш до Митрополията), „Силифор”, „Патриарх Евтимий” и „Индустриална”. Последните две са описани много лаконично и съвсем неразбираемо за човек, който не познава града, съответно: „от моста до бариерата” и „от моста до Железния мост”.

Махала Св. Троица се сдобива с 5 улици – главната е „Сливница”, а останалите са „Пирот”, „Тухларска”, „Свето-Горска” и „Стръмна”, за която пише само, че е „от участъка до гората” без повече подробности.

В града са утвърдени имената на 12 площада, като най-известните – „Кая баш“, днес пл. „Цар Асен I” се променя на „Царевиц”, а „Баждарлък“ – на „Фердинанд”. Има и три булеварда – „Стамболов” – „от хотел „Руссия“ до Железния мост” и „Мария-Луиза” – „от Гимназията до бариерата и оттам до каческите гробища и Посран дол”. Предизвикващият смях звучен топоним „Посран дол” носело несъществуващо днес дере, започващо от Севлиевското шосе (бул. „България”) и продължаващо на юг към „Качица“. Третият булевард се казвал „Зеленка”, започвал от Никола Минков и малко неопределено стигал „до края на града”.

Въпреки че още през Руско-турската освободителна война кап. Суламлинов прави заснемане на града, първият регулационен план на Велико Търново е одобрен през 1907 г. През 2018 г. при парижки букинист е открит друг, неизвестен дотогава план от 1857 г., дело на географа и картограф от Бретан Гийом Льожан при посещението му в старата столица през пролетта на същата година. Според специалисти той е най-добрият сред известните карти на града до края на 70-те години на XIX век заради богатството на историческата информация и художествената си стойност.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и архиви