Домашните козунаци са деликатна работа, но по-вкусни от тях няма
Великденската трапеза не може без две неща – боядисани яйца и козунаци. Сега сладкото изкушение може да се купи в най-различни пекарни и магазини целогодишно, но до началото на демокрацията козунаци се ядяха само на Великден, както повеляваше традицията. Затова този празник беше чакан от малки и големи с огромно нетърпение. И не че хлебозаводите и сладкарските комбинати не предлагаха козунаци, но повечето жени си ги месеха сами. След доста години, в които се наопитвахме на всякакви ментета – с яйчен прах вместо яйца, „парфюмирани”, т.е. с прекалено много аромати, с подсладители вместо със захар и с брашно, наблъскано с подобрители, трудно е човек отново да се довери на производителите. Така че, ако искате истински козунаци, пробвайте да си ги направите сами.
ДОМАШНИТЕ КОЗУНАЦИ СА МНОГО ДЕЛИКАТНА РАБОТА
Сбърквали са ги и най-големите майстори. На практика може да се обърка всичко – да не втасат, защото маята не е прясна, да има бели участъци, ако не са измесени добре и яйцата не са попили навсякъде, да не са достатъчно сладки. Но най-фаталното е да изгорят заради силната фурна. И въпреки това си струва човек да се пробва. Признавам, че аз съм от тези, които само гледат и помагат, а майка ми Хриска, да ми е жива и здрава, от детските ми години до ден днешен пече козунаците на Великден и тази година отново ще меси. И въпреки че с годините все повече й тежи да го прави, това е част от семейната ни традиция, на която особено държим. Вълненията около подготовката, притесненията дали ще станат и опитването на още парещите козунаци – това са все моменти, които се помнят и нямат цена.
НАШИТЕ КОЗУНАЦИ СА ПО ЕДНА ПРОСТИЧКА РЕЦЕПТА, НО ВИНАГИ СТАВАТ МНОГО ВКУСНИ.
Нея майка ми я научи от майстор сладкар, който работеше в отдавна закрития смядовски сладкарски комбинат. Лека-полека я раздаде на цялата махала, защото в събота, когато се опекат козунаците и комшийките тръгнат от къща на къща да видят какво се е получило при другите, козунаците на майка ми се оказваха все най-хубави. Ще споделя рецептата и с вас. А за тези, които никога не са правили козунаци, ще дам и подробни обяснения. Ето и нужните продукти за половин доза: 3 кг брашно, 15 яйца и още едно, с което да се намажат, преди да се сложат във фурната, 150 грама мая за хляб, половин килограм захар, половин килограм прясно мляко, 200 грама свинска мас, 200 грама олио, щипка сол, една или две лимонови есенции в зависимост от грамажа, 4 – 5 ванилии, 1 лимон и две-три зрънца истинска дъвка (медицинска) с латинско наименование Mastix.
Брашното се пресява два-три пъти. Хубаво е поне седмица, преди да се правят козунаците, да бъде изсипано в открит съд, за да подиша, и всеки ден да се разбърква с ръка. Яйцата се вадят от хладилника също предната вечер, за да бъдат със стайна температура. Другият момент, преди да се започне същинското месене, е да се затопли помещението. Вкъщи, дори навън да е 30 градуса, палим печката и затваряме вратата на кухнята. Сторете го и вие или включете електрически уред.
Млякото, захарта и олиото се сгорещяват, докато захарта се разтопи. В тази смес може да се сложат и ароматите – ванилията, есенциите, настърганата кора от лимона и стритите на прах предварително зрънца на дъвката. Нея не я пропускайте, защото тя дава по-различния и дъхав аромат на тези козунаци. Всичко това заедно с разбитите, но не много яйца се излива в брашното, прибавя се размитата предварително в малко мляко мая и се почва голямото месене. Тестото трябва да се измеси хубаво, за да може продуктите да попият добре в брашното. Желателно е да се получи средно меко тесто.
ИНТЕРЕСЕН, НО И ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МОМЕНТ Е БИЕНЕТО НА ТЕСТОТО. След като се измеси, цялата тази голяма топка се хваща и блъска в съда от височина поне 30-ина сантиметра между 10 и 15 пъти. Изморително е, но това е финалът на първоначалното месене. Тестото се покрива хубаво с плътна материя и се слага до печката да втасва. Като се надигне достатъчно, пак се премесва и се оставя повторно да втасва. Когато е готово, открива се, правят се с пръсти няколко кладенчета, в които се налива част от разтопената свинска мас, по малко и на няколко пъти. И отново се омесва. Оставя се малко от маста, когато се оформят отделните козунаци, да се потапят ръцете, за да не залепва тестото. Оставям на въображението ви дали ще ги направите на руло, на кифлички, на топки или на плетеници. Редят се в тавите, предварително намазани тънко със свинска мас, и пак се оставят да втасват. Всяка в различно помещение и с различна температура, на по-хладно, защото, докато дойде ред на последната тава да се пече, може и да превтаса. Преди печенето козунаците се намазват с памуче, потопено в разбит жълтък, и солидно се поръсват със захар, за да са сладки. Все пак не прекалявайте със захарта, защото от нея пък козунаците може да не се надигнат. Пекат се на 120 градуса около половин час. Добре е по средата на печенето да сложите върху козунаците хартия, за да не изгорят, а да станат златисти.
Най-хубавото е, след като се опекат. Цялата къща се изпълва с аромата на разчупените още горещи козунаци. Никога един козунак не стига, за да се разбере дали са се получили. Поне два-три падат жертва още в събота. След като изстинат добре, вадят се от тавичките и се нареждат някъде в къщата един до друг. И всички в семейството зачакват Великден.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. авторката
