130 години от Четвъртото велико народно събрание в старата столица: Намаляват броя на народните представители

Комисия „приспособява“ колиби в лозята за резиденция на Техни Царски Височества

От 3 до 17 май 1893 година във Велико Търново се провежда Четвъртото велико народно събрание. Доста преди откриването му в града започва оживена подготовка за важното събитие. Създават се две привременни комисии. Едната има за задача да работи “по приспособление няколко колиби в лозята за резиденция на Техни Царски Височества, а читалищното здание за заседавание на Великото народно събрание”. Другата комисия пък се помещава “на долния кат на конака, отдясно” и се занимава с “приготовление квартири за представителите” в домовете на заможни и уважавани великотърновски семейства.

По личното настояване на Стефан Стамболов тържественото откриване и заседанията на Четвъртото велико народно събрание се състоят в салона на читалище “Надежда”. За целта той е преустроен със средства, отпуснати от общината (500 лева) и от Министерския съвет (2000 лева). За обстановката в деня на откриването на значимото за страната събитие узнаваме от „стенографическите протоколи на ІV велико народно събрание в Търново”:

„В 11 часа всички представители се събраха в заседателната зала и дадоха клетва по предвидената в конституцията форма.

Тържественното откриване стана по следующата програма: В 11 ч. преди обед 21 топовни гърмежи възвестиха тръгването на Негово Царско Височество Господаря от Княжеската резиденция.

По пладне Негово Царско Височество Господарят, придружен от Нейно Царско Височество Княгинята, пристигнаха в Народното събрание. Военната и гражданска свита предшествуваха по пътя Техни Царски Височества. Лейбгвардейский Ескадрон вървеше непосредствено пред и зад каляската на Техни Царски Височества. Войските от Гарнизона със знамена бяха разставени в шпалир от края на града до Народното Събрание. Негово Царско Височество Господарят всред шумни ръкопляскания и викове „урра” се възкачи на Трона, а Нейно Царско Височество Княгинята се възкачи отдясно, на определеното за Нея място. Министерский съвет се нареди отдясно на Трона, а Военната и Гражданска свита – отлево”.

В тронното си слово Фердинанд І се обръща към депутатите с думите: „В началото на тая година се извърши един държавен акт – задомяването на Българския господар – чрез който, като се създава една народна династия, осигурява се страната Ни от разни случайности, толкова гибелни за младите държави. Всеобщата радост, с която любимият Ми народ посрещна това събитие, и поздравленията и благопожеланията, които изказа на Мен и на Моята Августейша съпруга, Ни дълбоко трогнаха и днес пред лицето на неговите представители Ние му изказваме нашата искрена благодарност”.

В хода на заседанията под председателството на Димитър Петков народните представители правят промени на тринадесет члена на Търновската конституция. Те са свързани с титлата на българския княз (обръщението към него се променя на „Светлост”), с правото на владетеля да раздава ордени, учредени с “особен закон”; с намаляване броя на народните представители в Обикновеното събрание (1 депутат вече представлява 20 000, а не 10 000 души, както дотогава) и с увеличаването на мандата им от три на пет години; с изменение на условията за тайно гласуване… По повод корекцията в броя на депутатите народният избраник Ст. Ив. Цвикю заявява: „Питам ви, господа, где е по-голямата гаранция – дали като един народ се управлява от 300 или 550 представители, или като се управлява от 150? Не е ли у нас Народното събрание контрольор на едно правителство?”.

Променя се и чл. 38, който регламентира вероизповеданието на “Българский Княз и потомството му”. Според Търновската конституция монархът и наследниците му “не могат да изповядват никоя друга вяра освен Православната. Само „първий избран Българский Князу ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея”. Народните избраници гласуват промяна, която дава възможност и на престолонаследника да принадлежи към друго християнско изповедание. По този начин се узаконява правото на княз Фердинанд І, встъпил през април 1893 година в брак с изповядващата католицизма княгиня Мария Луиза, да създаде династия.

ЛЮБОПИТНО И МАЛКО ИЗВЕСТНО:

Малцина знаят, че проведеното в нашия град събитие е повод и за издаването на първия за града и едни от първите в страната пътеводители, наречен „Упътване за града Велико Търново и околността му”. Отпечатан е през 1893 година в скоропечатницата на Пано Иванов. Неговият автор Христо Константинов дава сведения за месторазположението на града и за богатата му история, акцентирайки върху старините, обръща внимание и на всички по-впечатляващи места за разходка – Света гора, новопостроената Градска градина, на чието място днес се намира Музикално-драматичният театър „Константин Кисимов”, Пожарникарската градина, разположена в Дервеня, Преображенския, Петропавловския манастир, както и за други забележителности във Велико Търново и околностите. В пътеводителя са публикувани реклами и визитки на всички по-известни адвокатски кантори, печатници, книжарници, книговезници, фотографски ателиета, фабрики, часовникари, бижутери и други. Предназначен да улесни и направи по-удобно и приятно пребиваването на народните представители в старата българска столица, пътеводителят е актуален и в наши дни, тъй като е важен, в някои случаи и единствен източник на информация за миналото на града и е негова своеобразна историческа снимка.

ИЗ “УПЪТВАНЕ ЗА ГРАДА ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ОКОЛНОСТТА МУ”, СЪСТАВИЛ ХР. П. КОНСТАНТИНОВ, ТЪРНОВО, 1893 г.

„На 1.01.1881 г. В. Търново има 2190 къщи с 11 247 жители. Турското население в града, което до неотдавна се е равнявало с числото на християнското, почти се е изгубило. Търновските жители са хора развити, весели, разговорливи и способни за наука, търговия и промишленост. Повечето женски имат красив тип и стройно телосложение…”

Тодорка НЕДЕВА