Млад училищен психолог снима изоставените къщи на Велико Търново

От няколко месеца младият училищен психолог Димитър Йосифов обикаля в почивните дни Велико Търново с фотоапарат, за да снима изоставените къщи на старата столица.

Към темата се насочил случайно, но вече целенасочено е решил да документира рушащите се сгради, за да може един ден, когато ги няма, да останат поне на снимка за поколенията. За съжаление, в старата столица материал колкото щеш. Вече е запечатал около 40 къщи и колекцията му наближава 500 фотографии. Споделя ги в блог в Инстаграм, който се нарича zabravenitebg. „Вълнуващо е, защото те всеки момент могат да изчезнат. А в тях е кипял живот и това ми навява тъга, на моменти дори повече, отколкото съм предполагал. Но признавам, че в тези почти рухнали къщи има и някаква прелест за окото на фотографа. Красиви и магнетични са тези места”, казва Димитър Йосифов. Повечето от снимките, които е правил, са на изоставени, но долу-горе запазени сгради или поне още се държат. Покъртен е от състоянието на две, които веднага изплуват в съзнанието му. Може би защото времето им наистина изтича. Едната е до жп пансиона, а другата – на върха на „Варуша”. Димитър Йосифов снима изоставени къщи предимно във Велико Търново, но когато пътува и нещо му грабне окото, не пропуска да го фотографира. Спомня си, че такава видял и в Пловдив и побързал да я щракне.

Най-ценните си фотографии той е събрал във „Фотодневник”, така се казва страницата във Фейсбук, която поддържа.

Не му е чужда мисълта и за изложба, макар да няма никакъв опит и на този етап въобще не е наясно кое как се случва. Голямата му ангажираност не му позволява и да се консултира с майстори фотографи, което би му донесло само полза, но пък постоянно общува с хора, които снимат, и така развива хобито си. Всъщност Димитър не бърза за нищо, като всеки млад човек, и той е с надежди за бъдещето и с чувството, че има още много време пред себе си за всичко. Дори да се ожени.

Любител фотограф е от 10 години. Отначало започнал да снима напосоки, харесало му и решил да продължи. Първата снимка, в която вложил повече старание, била на Паметника на Асеневци в лошо време. За негово учудване впечатлила много хора и дълго се въртяла в социалните мрежи. За да подобри уменията си, изгледал доста клипове с уроци, насочвали го и приятели, споделящи същата страст.

Димитър Йосифов е на 29 години, от Велико Търново, но работи като училищен психолог в СУ „Георги Измирлиев” в Горна Оряховица.

Завършил е първо история и философия, а после и психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Накрая специализирал детско-юношеска психология, която определя професионалния му път. „Привлича ме самата наука психология. Колкото повече четях, в мен нарастваше убеждението, че искам да се занимавам точно с това. Консултирам ученици от 1-ви до 12-и клас и техните родители, когато имат желание. С всяко дете е различно, а и проблемите нямат категории и за никого от тях не може да се каже, че са валидни за 100 и повече деца. Всяко се притеснява и страда от нещо различно, но основно и най-масово е липсата на внимание от страна на родители и възрастни”, разказва психологът. И макар всеки ден да е различен, най-малко 3-4 ученици влизат в кабинета му, докато е на работа, за да споделят с него своите тревоги. Търсят го за най-различни неща, дори искат съвети къде да продължат образованието си. Вече е свикнал с емоционалното напрежение, затова успява да помага, без да се пренатоварва, и приема изповедите на децата като част от ежедневието. Казва, че се чувства на мястото си и поне още 10 години напред не смята да променя професията си.

В училището Димитър е от 4 години, но не спира да се усъвършенства, защото и науката се развива. Доволен е, че все повече хора откриват колко е полезно при нужда да ползват услугите на психолог, а и като че ли предразсъдъците вече са преодолени и никой не ги смята за луди.

Освен фотографията обича много и да чете. Има много любими автори и в поезията, и в прозата, но първи сред равните отличава Стивън Кинг, Стайнбек, Иван Вазов, Георги Господинов и Калин Терзийски.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив