Родени на една и съща дата: Проф. Димитър Михайлов посвети книга на бесарабския поет Димитър Пейчев за 80-годишнината му

Подарък за 80-годишнината на българския художник и поет Димитър Пейчев от Кишинев е най-новата книга на дългогодишния знаков преподавател от ВТУ проф. Димитър Михайлов. В навечерието на юбилея се състоя премиерата на литературоведската му творба „В поетичния свят на Димитър Пейчев“ се състоя в РБ „П. Р. Славейков“. Тя се превърна и във вечер, посветена на познатия и непознат поет от Бесарабия. Двамата творци ги свързва крепко и устояло на годините приятелство и тъй като в живота няма нищо случайно, съименниците дори са родени на една и съща дата – 17 май, но с 13-годишна разлика. Книгата бе представена от друг любим преподавател проф. Анчо Калоянов, който въведе аудиторията в творческия свят и на автора й, и на поета от Бесарабия.

В „Поетичния свят на Димитър Пейчев“ е осмата книга на Димитър Михайлов и…. „Запознахме се през 2003 г., когато бях в Молдова, командирован от МОН. Там работих като методист по български език и литература в Районното управление на образованието в гр. Тараклия. Преподавах и българска литература в лицея „Иван Вазов“ в същия град и в двата университета – Комрадския и Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“. Щастливата ми среща с него роди едно дълго, 20-годишно приятелство. Имали сме много срещи и дълги вечери. В повечето време слушах, а той разказва – за детството си, за българите в Молдова, как са ги гонили и потискали. Димитър Пейчев е много голям и известен художник, а през 2004 г. издадохме с Кирил Цанков първата му стихосбирка „Завръщане“. През 2005 г. се появи втората книга – „И светят спомените“. През 2011 г. издадох „Питайте вятъра“ и „Стъпки по земята“ – 2021 г. Всяка една от тях придружена с мои послеслов или предговор. Реших по повод 80-ия му юбилей да събера всички текстове, които съм писал към четирите му книги, добавих и други. Така спонтанно се получи една малка книжка, но от сърце и реших да му я подаря. Димитър Пейчев е изключителна личност. Владее български до съвършенство, без да го е учил в училище. Има богат житейски опит. Завършил е Художественото училище в Кишинев, после и Московския полиграфическия институт със специалност „Оформление на книгата“. Роден е в с. Бургуджи, сега Виноградовка, в Украйна, но на 19 години поема към столицата на Молдова Кишинев и остава до ден-днешен. Преди часове говорих с него по телефона. Каза ми, че на 3 май е открил много голяма изложба със 125 негови картини в Кишинев. Предстои му още една голяма изложба, пак в молдовската столица. А в Тараклия е открил собствена галерия. Спомена ми, че му предстои и изложба в Букурещ. Това са новините около него, намира се в добро здраве и си радва на живота. А що се отнася до поезията му, неговият език е толкова сочен. Книжовен и в същото време изпъстрен с редки диалектни думи, останали от неговите деди и пришълците от България преди 200 години. Пази ги и до днес и много се ядосва, когато види, че някой се отказва от българския. Казва, че кръвта вода не става, кръвта и езикът трябва да се пазят до край. Поезията му е чиста, от класически тип. Тя се връща към детството му и родното Бургуджи, към близките. Има много картинни стихотворения, в които рисува пейзажи от Буджака, както и интимни. Широка палитра от тематика са неговите творби“, сподели за в. „Борба“ проф. Димитър Михайлов, който подготвя следваща си книга – за любимия Яворов.

Димитър Пейчев е идвал неколкократно във Велико Търново. Тук, през 1973 г. той прави изложба, която е първата на български творец от Бесарабия в България. По думите на Димитър Михайлов той си спомня с умиление за тези години, когато се запознава с Дечко Узунов и др. български художници, прави и големи изложби в София, Пловдив, Варна. „Казваше, че малко ни завижда, защото си имаме родина“, припомни още Димитър Михайлов.

Всъщност, именно благодарение на преподаватели от Велико Търново и възпитаници на ВТУ Димитър Пейчев става известен в страната ни и заявява твърдо достойното си  и силно място в българската поезия. На срещата присъстваха езиковеда Кирил Цанков и учителката Кирилка Демирева – учила в Езикова гимназия и ВТУ, също със заслуги за издаването на автора и отворили очите му, че е истински поет. Всички те споделиха спомени и впечатления от щастливите си срещи с Димитър Пейчев. Специално по повод премиерата и честването на юбилея, от Кишинев пристигна и ректорът на Тараклийския университет Николай Червенков, който припомни как с Димитър Михайлов са вършили апостолска дейност, за да го има този университет.

Проф. Анчо Калоянов не спести ласкавите си думи и за автора на Димитър Михайлов, и за поета Димитър Пейчев. „Макар и малка книга, тя е пълноценен очерк. Само за две десетилетия един виден художник изправя ръст сред българските поети от Молдова и Украйна. Очарован от поетичния му свят, Димитър Михайлов внимателно се вглежда и грижливо отглежда самородния му талант. Колкото истинска е поезията на поета, толкова искрен е анализа на литератора. Срещнали са се и са се разпознали веднага, в един ден родени, с едно и също име. Така книгата е „честит рожден ден“ и на двамата“, каза при представянето Анчо Калоянов.

Димитър Пейчев е носител на почетния знак „Златен век“ – „Печат на Цар Симеон Велики“, златен, и грамота на Министерството на културата за изключителен принос за укрепване на българското самосъзнание на българите в Молдова. Вероятно мнозина тепърва ще навлизат в поетичния му и книгата на проф. Димитър Михайлов е най-верният пътеводител в това творческо пътуване.

Ана Райковска

Сн. авторката