Родолюбци подеха кампания за ремонт на покрива на закритото училище в Масларево

Ветеринарят и общински съветник д-р Васил Василев е двигател на инициативата. 87-годишната Милка Раева си спомня, че тук са учили над 240 деца!

 

Инициативна група от 11 души поде кампания за ремонт на покрива на училището в Масларево, което бе затворено през 2008 г. поради липса на деца. По същото време са затворени и училищата в Обединение и Павел. Така сградата в Масларево има съдбата на всички български училища по селата, закрити заради демографски срив през годините на безкрайните реформи, обезлюдили малките населени места.

В комитета участват Виолетка Йорданова – кмет на селото, ветеринарят и общински съветник д-р Васил Василев, Милена Василева, Снежанка Златинова, Светла Божанова, Милка Раева, Емилия Славева, Митка Кънева, Йорданка Петева, Лилия Пенева, Виолета Петкова, Илия Енчев, Илия Горанов, Петър Ламбев. Разгласяването на проекта бе направено по Великден във Фейсбук.

Идеята за възстановяване на покривната конструкция на училището в Масларево датира отдавана в отзвук на силно заинтересованата общественост на селото. Силна подкрепа и ентусиазъм двигателят на инициативата д-р Василев среща в лицето на Ивайло Павлов, който от години живее и работи в САЩ във фирма на друг българин за производство на камери за индустрията. Неговите думи били: „Действай, виж колко много успели масларевчани има, ще помагаме“.

Общинският съветник Василев Василев обяснява, че действията му са отпреди година и половина, когато с безвъзмездното съдействие на Дамян Петков, IT специалист и любител фотограф, са направили облитане с дрон над училището и огледали щетите по сградата. Снимките са представени пред Община Полски Тръмбеш.

Едва тази пролет проектът получава зелена светлина.

Общината ще има грижата по отношение на финансиране на материалите за ремонта на покрива, документите и търга за обществената поръчка. За хората от селото остава да се събере чрез дарения сумата за заплащане на труда, а вече има и доброволци, готови да работят безвъзмездно.

„…Направихме презентация във Фейсбук групата на Масларево и само до края на деня получихме много съобщения и обаждания от хора, готови да помогнат. Инициативната група ще дава гласност на проекта и ще бъде медиатор между хората и общината. Разбира се, не мина и без критика във Фейсбук общността, която беше насочена към това „защо ще правите ремонт, ако не се използва сградата“… И за това ще дойде време. В България се намножиха хората с всестранни бизнес модели, хора с достатъчно количество финанси, които биха могли да имат интерес от подобна инфраструктура, все пак нашето село се намира на кръстопътя Плевен – Русе и Велико Търново – Свищов”, казва още д-р Васил Василев.

УЧИТЕЛИ И ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩЕТО В МАСЛАРЕВО

 

Сред живите учители и директори на училището в Масларево е Милка Раева. Сега тя е на 87 години и със сълзи на очи разказва за светлото минало, за голямото село, за пълното училище, за изявите на деца и учители и за бурния живот, на който е била двигател над 30 години. В Масларево тя идва през 1961 г. като млад учител по природни науки. От 1967 г. до 1991 г. е директор на учебното заведение, дълги години председател на местното читалище, което скоро чества 120 г. от създаването си. Тя се пенсионирала на 55 г. Сега е вписана в Инициативния комитет и казва, че ще участва в дарителската кампания с лични средства, колкото и малко да са те. Нейният гост Светла Божанова е била директор след нея до 1999 г. и също с болка коментира окаяното състояние на родната образователна система. Последният директор на основното училище е била Виолета Петкова, която също е включена в комитета, а сега работи като възпитател в Полски Тръмбеш.

„…В училището учеха над 240 деца, и от съседното село Вързулица. Беше пълно с енергия, ходехме по бригади, имахме и лагер в Бояновци, духов оркестър, самодейност, стол, направи се и пристройка с физкултурен салон. Бяхме на кабинетна система и от първи до осми клас бяха двойни паралелки. Нямаше достатъчно класни стаи и някои кабинети бяха в мазето…”, започва да разказва своите спомени възрастната учителка. Осми клас се въвел през 1962 г. за пръв път и тогава в средния курс идвали от Вързулица. Тя завършила във Варна биология и по разпределение я пратили в Русенско, после пристигнала в Масларево, макар да е родом от Мусина. Тук срещнала любовта на живота си Христо и останала в това село. Съпругът й починал преди години и бил икономист. Милка Раева си спомня още, че в Масларево имало много кръжоци и нито едно дете от малцинствата. Забравените кръжоци по сръчни ръце, тракторно дело и какво ли още не са нещо прекрасно в нейните спомени. Храната била безплатна, защото ТКЗС-то давало всичко, но пък учениците ходели на летни бригади. Това училище през 1971 г. се сдобило и с модерно парно на нафта и било сред първите в окръга. Имало е сериозна дисциплина и табло с работен кът на всяко дете. По него е трябвало да се работи постоянно, а всеки ден между 14 и 16 часа учениците учели вкъщи. В тези часове учителите идвали на внезапни проверки.

„Сега често роня сълзи за сградата, която е уникална. Тя издържа две земетресения – Свищовското и Стражишкото. После се порути от изоставянето, дано сега да направим нещо поне да се ремонтира покривът, пък после не знам какво ще стане“, казва още на изпроводяк Милка Раева.

УЧИЛИЩЕ И ДЕТСКА ГРАДИНА СА ОБВИТИ ОТ „ВЪЛШЕБНА” ГОРА

Училището „Св. св. Кирил и Методий“ в Масларево съществува от близо 170 години. През 1857 г. е открито килийно училище. През 1879 г. е построена новата сграда, състояща се от две големи стаи и маза. През 1932 г. е вдигната сегашната сграда на училището с голям физкултурен салон, ползван като сцена на просветната дейност на читалището. Всичко това е правено с дарения и доброволен труд! Днес с цел опазване на училищната сграда и дългогодишната й история, съхраняваща спомените на десетки поколения, е необходимо извършване на цялостен ремонт на покрива, който е с площ 940 кв. м.

По проекта се предвижда основно възстановяване на разрушената покривна конструкция в северната част, полагане на хидроизолационна мембрана по цялата площ на покрива и пренареждане на здравите покривни елементи (цигли).

Необходимите средства за материали ще бъдат осигурени от Община Полски Тръмбеш.

В момента тази огромна сграда и тази на детската градина до нея са обвити от дървета и не се виждат от пътя. „Вълшебната” гора крие уникалната сграда на училището. Заради отличното строителство в стаите няма нито един паднал или дори напукан таван, плочките в коридорите не са отлепени, сводовете и стълбищата стоят. Само разрухата е страховита и навява много тъжни размисли. В кабинетите, учителската стая, библиотеката все още стоят рафтове и учебни помагала, дори на една черна дъска пише „Аз бях тук!”. На входа на сградата все още има и табло с историята на училището, направено от учителя по български и литература Марин Колев, за съжаление, покойник от години. Неговите ръчно правени рафтове за книги също не са мръднали. По земята има помагала по математика, следи от обучението по химия и физика и в двора една беседка, скрита сред дървета и храсти, но запазена. Е, може би заради всичко това си струва да се ремонтира покривът на огромната сграда, пък после може да се случи и друго добро.

През 2011 г. Община Полски Тръмбеш бе напът да подари тази сграда срещу закупуване на сградата на бившата детска градина в съседство, оценена за 140 000лева. Идеята бе тук да се направи училището за бедни даровити деца, което сега съществува в село Русаля. Общинските съветници и фондацията обаче така и не стигнаха до сделка, която да бъде от полза за общината. Според статистиката ръководството на общината трудно продава свои имоти и премисля всички възможности много преди подобен род сделки. През 2013 г. бе продадена сградата на затвореното училище в Каранци заедно със земята на „Медицински център по офталмология Андреев и Ко” – София. Продажбата стана след публично оповестен конкурс при данъчна оценка над 3 млн. лв. за малко над 50 000 лева крайна цена на сделката. До момента сградата на бившето училище в Каранци се руши и от медицинския център няма и следа, но имотът и земята не са на общината. Заради хаоса в държавата общините са призвани да се грижат за сградите на затворените учебни заведения, но как и с какви средства, никой не казва. В навечерието на най-светлия празник 24 май ни остава да живеем с надеждата, че идеята на комитета в Масларево ще се осъществи и поне покривът ще бъде ремонтиран.

Дарителска сметка:

Банка ДСК

IBAN:

BG71STSA93000029895376

BIC: STSABGSF

 

Нели СУКОВА

Сн. авторката и личен архив