Иван Спиридонов: Един ден на Валентин… в 2043
Валентин стана от леглото и нежно зави сладко спящия си съпруг Робърт. Тъмнокафявото му рамо се скри под одеялото от екструдирана изкуствена вълна.
После Валентин облече панталон и блуза от рециклиран полиетилен и отиде в кухнята. Направи си за закуска купичка киноа и добави две лъжички брашно от хлебарки. Хапна сладко и после изпи чаша кафе от цикория със соево мляко.
Извади от фризера замразените кюфтенца от муха черен войн, за да се размразят за вечеря, и после включи таблета си, за да види какво става по света.
Тъмнокожата премиерша на Германия пак беше в клюкарските рубрики – отново се беше скарала със снаха си – съпругата на дъщеря и Йълдъз, зачената в една парижка лаборатория и родена в скъп инкубатор в Ница. Снахата отново беше сменила пола си и сега искаше да се пише за зет на премиершата. В Англия група радикални зелени активисти бяха спрели да ядат и да пият вода, за да не причиняват климатични промени и да не унищожават природните ресурси. В Гана отново се стигнало до сблъсъци, след като местни активисти обградили френското посолство с искания Франция да изпрати в Африка последните бели французи за роби, за да бъдат поправени „историческите неправди“.
Последно прочете, че някъде из България отново открили някакви мъже, живеещи с жени, че дори имали и деца, родени по животински начин от жените.
Медиите заклеймяваха подобно терористично поведение. Виновните щели да бъдат заловени и наказани…
Четейки новините, Валентин се сети, че утрешният ден му беше много важен – трябваше да си постави поредната ваксина срещу ровид29, както и да релоудне чиповете си.
В този момент получи съобщение от агенцията по финанси, че парите от безусловния му базов доход вече са по сметка.
Съобщението съдържаше и подробна препоръка как и за какво да похарчи парите. Там пишеше, че батерията на тротинетката му беше за смяна, че от онлайн магазина можеха да му доставят „съвсем нов“ протеин от щурци, нов шлем за виртуална реалност и какво ли не още. Валентин не се впечатляваше от рекламите, с които го засипваха постоянно.
Единственото, което донякъде му направи впечатление, беше, че трябва да преведе малка сума във фондация „въглероден диоксид“, понеже двамата с Робърт явно леко бяха превишили нормата за ходене в тоалетна и ползване на баня.
Това се случваше често, но нямаше тежки последствия. Валентин и Робърт бяха дисциплинирани граждани и никога досега не бяха попадали в списъка на комисията за контрол на социалния рейтинг.
Ех, колко е прекрасно всичко, помисли Валентин. Какъв прекрасен ден…
И в този момент иззвъня гривната му. До няколко минути трябваше да влезе в Метапространството – в прекрасния виртуален свят. Сложи шлема и ръкавиците за виртуална реалност и се насочи към специалното легло.
Изведнъж тревожна искра удари съзнанието му. Дали щеше в Мета да се появи пак онази прекрасна жена с блестящи зелени очи, дълга черна коса…и бяла ефирна рокля, през която прозираха формите на прекрасното й тяло…Дали щеше пак да го заговори това видение… Дали отново щеше да се разкъсва от мисълта прекрасната жена някакъв вирус ли е, за който трябва да докладва спешно, дали пак щеше да изпадне в ступор, да се разтрепери, да забрави кой е и какъв е… (to be continued)
Иван СПИРИДОНОВ
