Мила Милчева: Откъс от книгата „Йордан Минчев – мисия адвокат”

Глава III „Казармата – Стършела и Адвоката”

„…Безспорно едно приятелство от войнишките години стана забележително в живота ми – това бяха отношенията с поета Пеньо Пенев. С него ме свързва и, така да се каже, първата ми „професионална” изява като адвокат. И тя беше провокирана от буйния му нрав и любовта му към чашката.
Лятото полкът отиваше на лагер в село Бояново, между Ямбол и Елхово, където имаше казарми за лятно пребиваване на армията. Всяка седмица каруца, теглена от два коня, караше бельото за пране. Един ден Пеньо бил отговорник по прането. Оставил го на жените в пералнята и слязъл в града. Почерпил се и на връщане се отбил в една къща на 200-300 метра от казармата.
Поканили го, защото доста хора го познаваха покрай изявите му на тържествата в читалището. Културно-масовата дейност в поделението включваше хор, в който по неясни причини участвах и аз, въпреки че не можех да пея. Пеньо пък рецитираше свои стихове. Така ходихме на „турнета” дори и в Тополовград.
Та, влязъл Пеньо в къщата, приемайки поканата на домакините, настанил се на едно трикрако столче до вратата, а до него – бакраче с червено вино алжирка. Колко пъти го е надигал, не е ясно, но „направил главата”. В това време в къщата се върнал старшина от гранични войски, който живеел под наем. Той изкомандвал Пеньо: „Стани! Мирно! Кой си ти?”. Нашият обаче решил, че това противоречи на свободолюбивия му дух, хванал котлето с виното и го стоварил върху главата на старшината. Оня се опънал на земята, хората се разтичали, извикали линейка, закарали  го в болницата.
По това време аз бях в поделението. Звънна ми комендантът от града: „Адвокате, намерете една каруца и прати момчетата да приберат онзи серсемин”. Обадих се на караулния, отидоха войници и го натоварили, както бил заспал.
По едно време ги гледам – тикат каруцата, на Пеньо краката му висят, пък те си пеят…
Закараха го в лечебницата и като му направиха промивки, за да изтрезнее, го прибраха в ареста. Посред нощ ми звъни караулният, че Стършела иска да говори с мен. Влизам, той седнал на леглото, оклюман, навел глава. Пита ме какво да правим.  Помислих набързо и му казах първото, което ми хрумна: „Който и да идва, за какъвто и да ти се представя, ще повтаряш само едно – нищо не помня. Пиян бях, не помня!”
Явно е била успешна тази моя първа „изява” като адвокат, защото Пеньо отърва съда…”

Мила МИЛЧЕВА