Милка Денева: Из „От началото до наши дни”

На 14 май 1884 г. 26 ентусиазирани великотърновци създават първото у нас ловджийско стрелческо дружество – “Стрелец”. Сред основателите са д-р Стат Антонов, лекувал Левски след залавянето му в Къкринското ханче, главен лекар на Търновската болница; Димитър Друмев, племенник на Васил Друмев; Атанас Стамболов, братовчед на Стефан Стамболов; Карел Шкорпил, откривател на първата българска столица Плиска; Ото Хорейши, направил първата завеса за театралния салон на читалище “Надежда”; Сава Сирманов, участник в четата на Христо Ботев. Всички единодушно избират за свой председател Никола Златев, депутат в Третото и Четвъртото велико народно събрание. Той печели този пост заради най-голямата си тежина – 127 килограма тежина.

От писмени източници узнаваме, че целта на първите обединени ловци първоначално е организирането на “задружен лов, веселие и гуляи”. Дори в „Проекто-устав за начало на устав”от 1884 г. откриваме, че формацията се наричала „Бачонско ловджийско дружество”, чиито членове трябвало да се подчиняват на следните правила:

Пиенето на бира е задължително и количеството неограничено.

Бирата трябва да е от х. Славчовата бирена фабрика (ако е хубава).

Всеки  изпит шести стакан е за сметка на фабриката, като се смята, че  непременно петтях са изпити.

Членовете при пиенето са длъжни да не се лъжат, т.е да не изпиват повече от другите.

А във в. „Провинциален възход” от 2 юни 1939 г. четем: „С едно писмо, подписано от председателя Златев, члена на дружеството Ото Хорейши се глобява с две бачонки бира, няколко печени пуйки и други подобни лакомства, загдето си позволил да убие два заека в непозволено време. По всичко изглежда, че веселата и оригинална, може би първа у нас присъда за бракониерство, е била изпълнена с всичката строгост, защото не след много други двама членове, глобени „с два бутоя бира и един пуяк  с армея”, бързат писмено да апелират тая присъда и да искат отменението й защото не се признали за виновни”.

Не само стаканите с бира и „вкусните” глоби за бракониерство обаче са обединителен център на първото у нас ловно сдружение. Те постепенно започват да променят чисто гуляйджийските цели на своя кръжец с по-сериозни цели  и задачи. Трудно може да се намери бележит за времето си търновец, който да не е бил ловец. А цар Борис III заема първо място в списъка на неговите членове през 1924 г. В издадената тогава юбилейна книга по повод 30-годишнина на дружеството е записано и името на първата ловджийка – Бояна Иванова от Велико Търново. Не се знае на колко години е била тя, дали е била добър стрелец, но преди това няма информация жена да е членувала в първата българска ловна организация.