Полски екипи и тази година ще проучват късноантичния град Нове и армаментариума му

Екипите на Познанския и на Варшавския университет, които от много години провеждат археологически разкопки в римския град Нове, ще продължат с проучванията си и тази година. За българските екипи от НАИМ при БАН и Историческия музей в дунавския град обаче все още не е осигурено финансиране. Причината е неяснотата около държавния бюджет и съответно този на Министерството на културата, което отпуска парите за археологическите обекти. „За екипите от Полша финансирането осигурява тяхната държава и това вече е направено. За нашите обаче все още нищо не се знае. Ако държавата ни не отпусне пари, вероятно ще се наложи да разчитаме на Общината, но все още не сме разговаряли”, заяви във Велико Търново уредникът в Историческия музей в Свищов д-р Марин Маринов.

Екипът на Познанския университет с ръководител д-р Елена Кленина обикновено открива археологическия сезон в Нове, като началото на разкопките ще е в края на юни. Обект на проучванията й е уникална сграда – армаментариум, чието предназначение е склад за оръжията и бойните машини на римските легионери. Според учените от Познан единственият аналог е в Рим. Тъй като армаментариумът е построен през 20-те години на II век, през IV век е преустроен за склад за зърнени храни.

Тазгодишният лауреат на „Златен орел” проф. Пьотр Дичек от Варшавския университет също ще провежда разкопки. През миналата година той направи откритие, придобило голяма популярност – римски хладилник от I век. Това е едно керамично съоръжение, вкопано в земята, което се отваряло нагоре. Предполага се, че през лятото в него е слаган лед за съхранение на хранителните продукти, а през зимата – сняг. При разкриването на хладилника в него са намерени останки от храна, животински кости, както и въглен, за който проф. Дичек допуска, че е бил използван за отблъскване на насекоми.

Д-р Агнешка Томас и нейният екип работят в южната част на лагера, като проучванията им са в начален етап, тъй като там, както и в Нове като цяло културният пласт е изключително богат и с голяма дебелина – около 6 метра.

Ръководител на българо-полската експедиция от 1997 г. е доц. д-р Евгения Генчева от Националния археологически институт с музей при БАН и тя ще продължи да проучва сектора източно от западната порта на легионния лагер. Това е един участък от вътрешната улица, която обикаля лагера, или виа сегуларис. Както и останките от една много важна сграда за военната организация на лагера, единствена по нашите земи – схолето на легиона (място за събиране на офицерите на Първа кохорта на I италийски легион). Схолетото е построено през IV век. „Интересното е, че то е преустроен по-ранен склад за зърнени храни. Нове има богата архитектурна история. През кратки периоди от време множеството сгради, разположени на неговата площ, непрекъснато са достроявани, ремонтирани, преустройвани и това затруднява археолозите във всички сектори при разкриване на останките”, допълни Марин Маринов.

Неговият сектор е на запад от западната порта на легионния лагер. Там около крепостните стени са разположени сгради, не по-малко интересни от тези във вътрешната площ. Предстои разкриването на южната стена на ранновизантийската базилика. „Предполагам, че ще открием още гробове от некропола на тази църква. Ще продължим да разкриваме останките на римската вила, които са под некропола, и на по-късната сграда, в която е преустроена“, каза още д-р Маринов.

Досега е проучена едва една десета от територията на римския град. Само площта на легионния лагер е 170 декара. „Археологическите разкопки обхващат лагера и по-късния град, когато говорим за епископския комплекс. Те са един до друг и можем съвсем лесно да прекрачим от римската епоха в късната античност и обратно. Това е характерното за Нове и е едно от малкото места в България, където може да бъде сторено”, заключи археологът.

Проучванията в Нове се провеждат от 1960 г. без прекъсване от съвместен екип на български и полски археолози.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката