Кина Котларска – директорката с много таланти – пише учебници, рисува, шие дрехи

Вече 11 г. е начело на най-голямото училище в региона – СУ „Ем. Станев“

Всяка професия си има своите отговорности, но да си директор на най-голямото училище в областта – СУ „Емилиян Станев”, е особено натоварващо. Работата и отговорностите обаче не плашат Кина Котларска – винаги усмихнатата и позитивна жена, която не се притеснява да бъде откровена или да покаже слабост. Позната е на цялата великотърновска общественост, но колко хора знаят, че тя е пълна с таланти, с много и на пръв поглед несъвместими интереси към науки и изкуства и едновременно с това – безкрайно мотивирана и концентрирана на работното си място. „Ежедневието на един директор е интересно. Ние не скучаем. Имаме най-различни задачи за решаване. Понякога се забъркваме в комични ситуации, понякога в трагични, но най-често сме като в бразилски сериал. Един път сериите продължават, понякога филмът свършва в една. Време за скука няма. Влизаш в един проблем, излизаш от него, влизаш в друг, напълно различен”, споделя Кина Котларска.

Тя е начело на училището от 2012 г. Понякога й писва, но това е работата, която според нея уплътнява целия й капацитет. „Във всяка една работа щях да чувствам, че имам нещо, което не употребявам като умения и компетентности. Стои си в латентен вид и не се проявява. Когато усещаш, че си полезен, свършил си добра работа, а резултатите се виждат, може да си уморен, но доволен”.

Започнала да работи от 22-годишна, без прекъсване в стажа, Кина Котларска има завидно разнообразна трудова биография. И не защото не обича да се задържа на едно място, а просто много е учила и много знае и може. В началото на кариерата си е дружинен ръководител, после в Добрич минала през Център за работа с деца, учителка по френски и уредник етнограф в музея. Вече във Велико Търново, преподавала 8 години по история в ПМГ „Васил Друмев” и по история на френски в Езикова гимназия. Старши експерт по история в тогавашното РИО, последвано от учителска практика по история и френски в Електротехникума в Горна Оряховица. Зад всичко това стоят години на обучение. Завършила е Езикова гимназия в старата столица с френски и се гордее с това. После следвала история с втора специалност „Френска филология” във ВТУ, има и едногодишна магистратура в Монпелие – Франция, както и докторантура по педагогика в нашия университет. Нямало никаква дилема дали да учи френски език. Това си е било в реда на нещата заради майка й, която 42 години преподавала на учениците този толкова романтичен език.

КИНА КОТЛАРСКА – ХУДОЖНИК И МАТЕМАТИК

От малка искала да стане художник и по нейните думи рисувала много добре. Посещавала школите в Профсъюзния дом, а другарката Радева – търпелива и лъчезарна жена, й дала основата. Не много силно, но достатъчно искала да учи в Казанлък. Мераците й били попарени от нейната майка, която настоявала да остане във Велико Търново заради злощастните й спомени от варненската Френска гимназия. Има много любими художници, но обича най-вече импресионистите – Огюст Реноар, Тулуз Лотрек, както и художниците от „Арт нуво” като Алфонс Моха и Густав Климт. Или, както я определя тя – „прекрасната епоха на Европа – между XIX и XX век”. Когато била във Франция, обиколила всички най-прочути музеи, за да види с очите си великите майстори. Наред с възхищението обаче чувства и леко разочарование заради многото хора, част от които не знаят защо са там и понякога създават трудно поносима врява и напрежение. Сега Кина Котларска не рисува както преди, защото няма време. Пробвала се да рисува върху шишета, последно – шалове, но влечението й е по-скоро към приложните изкуства, защото обича да майстори. Ако някога й остане време, би се занимавала с бижута, дрехи.

Второто й професионално желание било да стане архитект, защото много обича математиката. Тази наука й е слабост до ден днешен и може безпогрешно да решава и сега задачите до 8-и клас. Кандидатствала първо в Математическата гимназия и изкарала приемните изпити с пълна шестица. Но в крайна сметка се записала в Езиковата. „Математиката е много красива наука, защото е логична и дава възможности за различни решения. Можеш да стигнеш до верния отговор по няколко пътя”, обяснява привличането си Кина Котларска.

ДИРЕКТОРКАТА ИМА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВИСОКИЯ РАЗРЯД НА ШИВАЧКА

С този занаят излязла от Езикова гимназия. Първоначално се колебаела дали да не подхване екскурзоводството, но този път се намесил баща й. Научила се да си шие дрехите и особено в трудните години около 1989 г. шиела на семейството си абсолютно всичко – от панталоните и блузите до палтата, шапките и чантите. В наши дни по-скоро се хваща за иглата и машината, когато трябва да преправя някоя дреха. Или шие за удоволствие нещо дребно – чанта или обложка за книга. Любима дизайнерка й е Коко Шанел, чийто стил е олицетворение на класиката.

САМО В МУЗИКАТА НЕ Е КОМПЕТЕНТНА, НО Е ОТ ПЪРВИЯ ВИПУСК НА ДЮФА „БЪЛГАРЧЕ”

Бонка Бонева е била тогава хореограф и Кина Котларска не крие симпатията си към народните танци. Синът й също танцувал при тази специалистка 13 години. „Смятам изкуствата за много важни в развитието на едно дете. То е като щампа, която остава в мозъка му завинаги. И му помага да се ориентира по най-добрия начин в бъдещия си живот – от подредбата на дома до възпитанието на децата му”, казва Кина Котларска.

Сред многото й таланти е и писането на учебници и помагала по история. Прави го с удоволствие, защото мисли, че добрият учител, а тя се смята за такава, трябва да споделя това, до което е достигнал. А не да се открива наново топлата вода.

И ВКЪЩИ, И НА РАБОТА АЗ СЪМ СИ АЗ

След шума в училище обича тишината вкъщи. Обича и да си поспива. Но и да пътешества. Ходила е в много страни, като предпочита Централна и Южна Европа. И най-вече Средиземноморието, защото там е топло. Споделя, че може да стои гладна и без пари, но на студ не издържа. И както обича слънцето, така и то е белязало характера й – слънчев. „Аз съм оптимистично настроена и по принцип смятам, че хората са добри. Това мое виждане понякога ми докарва големи беди. Защото постъпвам към другите като към себе си, но не всички хора действат по този начин. И се набутвам между шамарите. Достатъчно много удари съм получавала в живота. Имам обици на всички уши, и то по няколко, че и на носа си вече…”, усмихва се Кина Котларска.

Нейната радост и гордост е 27-годишният й син. Останала вдовица отдавна, огледала го с помощта на майка си. И нали и двете са учителки, той от малък бил приучен да не преминава определени граници. Затова и никога не е създавал проблеми нито с оценки, нито с поведение.

ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА СЕ НАУЧИЛА И ДА ПЛУВА

Четенето и плуването са сегашните й удоволствия. Откакто започнала пандемията, плува почти всяка сутрин. „Трудно е да се каже, че го правя добре, по-скоро се държа над водата. Спасителката казва, че моят стил е неподражаем, защото не си топя главата. Плуването поддържа физическата ми форма, защото е много тежко да издържиш на целия зор, ако нямаш тренирано тяло.“ Необичайните пандемични години й показали колко важни са дигиталният свят и компетентности. През учебната 2022/23 г. се хванала и кара едногодишен курс по дигитален маркетинг. Взела е повечето изпити с отличен успех. „Разбрах какво е да организираш добре една реклама и тази година нашето училище ще направи изцяло онлайн кампания по приема“, казва директорката, винаги пълна с новини.

Колкото и дини да носи под една мишница, Кина Котларска не помни да е изпускала някоя. За което се изисква организираност, неприсъща на всеки. На нея пък я приучили родителите й, които винаги са й вярвали, че ще се справи, и я оставяли да решава самостоятелно. И сега тя вярва, че това е от основните грешки на съвременните родители – свръхконтрол над детето за тяхно собствено успокоение. Но това, казва директорът и родителят Кина Котларска, е бомба със закъснител.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив