Общинският съвет в Търново издавал „свидетелство за бедност“ преди повече от век
Съседи удостоверявали безпаричието
Много преди да бъдат създадени социалните служби в старата столица, след Освобождението Общинският съвет се нагърбил и с нелеката задача да подпомага нуждаещите се. В края на XIX и първите години на XX век, когато бедното население представлявало 80% от всички търновци, на част от най-бедните местните първенци, облечени във власт, издавали т. нар. „свидетелство за бедност“. За това разбираме от страниците на Великотърновски общински вестник. Не всеки обаче получавал такова свидетелство, което после му служело за основание да иска помощи. За него трябвало да се подпишат официално свидетели, които да удостоверят, че този човек едва свързва двата края. Най-често били привличани съседите. Това свидетелство не освобождавало от данъци и невинаги притежателите им били бездомни. Но по списъка с бедни, с които разполагала Общината, благотворителните дружества в Търново знаели към кого да насочат грижите си.
Страниците на Общински вестник са изпълнени с най-различни прошения на бедни търновци – било за парче земя, за да си построят къща, за отпускане на пари, защото имат болни вкъщи, или за издръжка на децата в училище. Така в протокол N 126 от 7 юли 1899 г., публикуван в брой 2 от 11 октомври същата година, четем: „Съвета, като разгледа прошението на търновския жител Ив. Преображенски, с което моли да се отпусне на сина му, юнкер въ Военното на Н. Ц. Височество училище, еднократна помощ от 50 лева, реши: да се отпусне на търновския жител Ив. Преображенски помощ от 25 лева за доставянието на сина си Павла, който следва в старшия курс на Военно на Н. Ц. Височество училище, най-необходимите предмети, като се вземе тази сума от § 12 чл. 1 по разходната част в бюджета на Общината за текущата година“.
За това, че документите за бедност наистина съществували в Търново в зората на XX век, свидетелства следната извадка от протокол N 83 от 15 март 1900 г., където пише: „Съвета, като разгледа прошението, придружено съ свидетелство за бедност, на Еленка Христова, изъ гр. В. Търново, с което моли, като вдовица съ две малолетни деца, без никакви средства за прехрана и жилище, да й се отпуснат средства за преживяване или някое градско помещение, или ако такова няма, да й се наемат на общинска сметка стаи за живеене, реши: оставя молбата на просителката Иванка Христова без последствие“. Или в брой от 6 май 1900 г.: „Съвета, като разгледа прошението на Никола Константинов, из гр. Търново, с което на основание приложеното към него свидетелство за бедност, подписано от пет търновски граждани, моли, да му се опрости сумата от 45 лева 75 стот., която се иска от него за 6,10 метра бордове, построени пред къщата му в махалата „Св. Троица“, от Общината за негова сметка, реши: остава прошението на търновския жител Никола Константинов без последствия“.
Общината и Общинският съвет, които стриктно следели местната хазна да е в порядък, по-често отхвърляли молбите на търновци, отколкото да ги удовлетворяват. Така се избягвали евентуални спекулации с материалното положение и гражданите се приучвали първо сами да се погрижат за себе си, преди да поискат помощ от височайше място.
Ана РАЙКОВСКА
