Петима студенти създадоха цивилизация на хора прилепи на 12 000 години

ДВЕ ГЛИНЕНИ ПЛОЧИ НА 12 ХИЛЯДИ ГОДИНИ ПАЗЯТ ПЕТИМА СТУДЕНТИ ОТ ФАКУЛТЕТА ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА НА ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“.

Върху плочите има изобразени мистериозни симетрични релефи и са „намерени“ в пещерен храм, оцелял през хилядолетията. Артефактите, които нямат аналог, са принадлежали на цивилизация, наречена Homo Vespertillo, и са открити в най-голямата в света пещера.

Всъщност тази информация е част от представянето на учебния проект Homo Vespertillo, по който в продължение на месеци са работили Стела Караилиева, Рада Дончева, Андреа Димитрова, Ради Горанов и Валентин Сабинов. Всички те са първокурсници в специалността „Рисуване и интермедия“ на Великотърновския университет и са създатели на странната, несъществуваща, но стъпила на съвсем реални факти цивилизация на хората прилепи.

„Homo Vespertillo, което в превод от латински означава „човек прилеп“, е проект за концептуално изкуство. Роди се, когато ни зададоха казус по темата за променливата природа и широкообхватността на изкуството. Тоест, попитаха ни как би се променило изкуството, ако трябваше то да бъде възприемано от прилепи или от хора, които имат развити сетива като на прилепите и не виждат, но чуват отлично“, разказва Стела, която идва на срещата заедно с колегите си Рада и Валентин.

„Направихме много подробно проучване какво трябва да има една цивилизация – устройство, йерархия, религия… Религията ни се стори най-фундаментална за такова древно общество и върху нея започнахме да градим цивилизацията ни, която е човекоподобна и хората са с черти на прилепи. Обаче са с капацитет да създават изкуство и да го възприемат през своята гледна точка“, включва се в разговора и Рада. А Валентин допълва, че прилагането на тази цивилизация в проекта изисквало създаването на подходяща потенциална среда, като например пещери, пещерна архитектура, изкуство… Затова цивилизацията е измислена, културните следи от нея – също, но всеки детайл е базиран върху реално съществуващи факти, история, физични закони и явления.

ПЕТИМАТА СТУДЕНТИ ЗАПОЧНАЛИ ДА ТЪРСЯТ ИНФОРМАЦИЯ ПЪРВО ЗА ПРИЛЕПИТЕ И РАЗБРАЛИ, ЧЕ ТЕ НЕ СА СЛЕПИ, но заради тъмнината, в която живеят, просто не използват зрението си и се ориентират, следвайки звуците.

Затова и хората прилепи почитали звука и чували света, както и всички цветове в него. Основното им божество е божество звук, която идея младите творци заимствали от тракийските божества.

„Съществува едно физично явление, което се нарича киматика. Това е процес за визуализация на звука и вибрациите чрез използване на сух пясък върху мембрана. Ние четохме много за това и най-кратко казано, хората, които са правили експерименти, са се питали дали съществува връзка между звука, вибрацията и физическата реалност, и има ли звукът потенциала да създава?“, разказва Рада и допълва, че думата cymatics произтича от гръцката „kuma“ (вълна). Киматика също се свързва и с експеримента „Кладни“ на името на немския физик и музикант Ърнст Флоренс Фридрих Кладни, който изучавал вибриращите плочи и изчислявал скоростта на звука в различна среда. За този си принос някои го наричали „бащата на акустиката“.

„Така се появиха плочите – нашите артефакти, защото не може да съществува цивилизация без култура. Твърдата глина и мекият мъх са изображение именно на киматичното явление. Освен това двете противоположни материи пресъздават точно контрастно изображение на звуковите вълни за онези, „виждащи“ чрез ехолокацията. Хората прилепи чуват и двата цвята. Просто твърдата повърхност отблъсква звука и го връща обратно, докато меката поглъща звука. Твърдото се чува по-лесно. И това научихме, докато четохме за явлението киматика и за проведените експерименти около него“, усмихва се Стела. Валентин подсказва, че докато работили по проекта си, те се върнали в гробницата в Казанлък, където акустиката е чудесна, за да проверят теорията за звука. И когато опитали да чуват света, те вече знаели, че хората прилепи ще могат да виждат, чувайки, и да се придвижват, като усещат вибрацията на предметите.

Понеже студентите настоявали всеки детайл в историята на тяхната цивилизация да е базиран на истина, те решили да „открият“ плочите в най-голямата пещера в света. А тя се намира във Виетнам, нарича се Ханг Сон Донг и е пещера с цяла екосистема.

Освен това Стела, Рада, Андреа, Валентин и Ради дълго чели и за слепите и попаднали на истински истории за хора, които издават звуци, за да се ориентират в пространството. После решили да проверят прочетеното и сложили превръзки на очите си, за да чуят твърдите и меки повърхности.

ВСИЧКО ТОВА СТУДЕНТИТЕ СЪБРАЛИ В КРАТЪК, КОЙТО ПРЕДСТАВИЛИ ВЪВ ФЕСТИВАЛА „КИНО В ДЛАН“ И СПЕЧЕЛИЛИ НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ. И видеото, и двете глинени плочи бяха представени по време на тяхната концептуална изложба Homo Vespertilio („Човекът прилеп“) в галерия „ТаМ“ във Велико Търново.
И въпреки че проектът като учебна задача вече е приключен, те са решили да продължат напред. „Какво още ще направим ли? Ще добавим още реквизит. Липсва ни черепът на тези хора прилепи“, казват в един глас Стела, Рада и Валентин, и после пак така, един през друг, обясняват, че човекът прилеп е бил с по-издължен над очите тил. Очите са били по-надолу и устната кухина е била по-издължена, за да има акустика в черепа. Петимата вече са направили рисунки на този череп и са снимали резултата.

Проф. д-р Младен Младенов и доц. д-р на науките Атанас Тотляков са двамата водещи преподаватели на специалността „Рисуване и интермедия“, която само ВТУ предлага. Най-близкият друг университет, който има прием по нея, е в Братислава, казват студентите.

Стела, Рада и Валентин се познават още от годините си в Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“. Стела е завършила специалността „Пространствен дизайн“, а Рада и Валентин са съученици от класа по графика. Във Велико Търново тримата се срещнали с Ради, който е възпитаник на Националната гимназия по приложни изкуства „Тревненска школа“, където учил дърворезба, и с Андреа, която е завършила СУ „Емилиян Станев“.

„Интермедията е съвременна форма на изкуство, в която сам си определяш правилата. Идеята е, че изкуството не само украсява, а и носи послание. Затова невинаги то е красиво, често е провокативно. Като дадаистите например или като художниците, част от движението „Флуксус“. И само ще допълня, че една доста известна представителка на флуксуса е Йоко Оно“, обяснява Стела.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Александър ГЕБШЕМЕНОВ