През 50-те години на миналия век Старият и Новият пазар на Велико Търново били в люта конкуренция

Освен с по-добри условия и разнообразие новата придобивка привлича гражданите и с предаванията на самостоятелната си радиоуредба

Изграждането на Кооперативния пазар във Велико Търново през 50-те и 60-те години на миналия век, известен на местното население и до наши дни като “Новия пазар”, става един от модерните символи на старата столица, както и своеобразен център за осъществяване на социални контакти.

Съгласно 164 и най-вече 678 постановление на Министерския съвет от 15 август 1952 година във Велико Търново се предвижда изграждането на нов образцов Кооперативен пазар. Дотогава средището на търговия се намира на мястото зад бившите хали на днешния площад “Петко Р. Славейков” и е известно на по-възрастните жители като “Стария пазар” (през Възраждането е популярен като Казанджийски пазар).

Планува се строежът да започне на 1 април 1953 година и да завърши през втората й половина. За тая цел Министерският съвет отпуска първоначално 100 000 лева, предназначени за направата на навеси. Общата стойност на обекта възлиза на 319 000 лева, като в нея не се включват сумите, необходими за водоснабдителни и канализационни инсталации.

Първите стъпки обаче в реализирането на полезния за града обект съвсем не са оптимистични. Възникват трудности, свързани главно с определянето на място (общината спори със собствениците на земи в и около терена, отреден за пазар), липсват кадри, които да изготвят документацията, чувства се недостиг на работна ръка и финансови средства, както и на строителни материали, дори от рода на гвоздеи и цимент; няма достатъчно качествена техника.

Въпреки сериозните проблеми, ентусиазмът и желанието старата столица да има нов и по-модерен пазар са налице. Пусковият срок не се спазва, но постепенно видът на обекта започва да се очертава. Първоначално се построяват павилион за зеленчуци и два двустранни навеса. Възниква идеята за замяна на дървената фасадна конструкция на кьоска с тухлена, предвижда се изграждането на чешма и тоалетна.

През 1954 година дейността по изграждането и организацията на Кооперативния пазар се ускорява. За това допринасят 625 постановление на Министерския съвет от 28 септември 1953 година и Окръжно № 63 от 6 октомври 1953 година, по силата на които пазарът се обособява с отделна бюджетна сметка и от 1 януари 1954 година има следния щат: управител, статистик и трима инкасатори.

През разглеждания период за нуждите на обекта вече се изработват 100 маси, 20 стойки за кантари, като допълнително се доставят още 10 кантара (паланци). Започват да функционират два хигиенични склада за непродадената селскостопанска продукция. Сключват се 14 кооперативни договора с ТКЗС и с 10 членове на ТКЗС, които същевременно са и частни производители. Това довежда до по-качествен и разнообразен асортимент на предлаганите плодове и зеленчуци и до сравнително по-пълното задоволяване потребностите на великотърновци и многобройните гости на града. Селищата от региона, които излагат стоката си на новия обект, са: Джулюница, Кесарево, Самоводене, Иванча, Беляковец, Полски Тръмбеш и други.

Постепенно Кооперативният пазар започва да привлича болярите с различни съвременни екстри. Така например през 1954 година самостоятелната радиоуредба се превръща в истинска атракция. По нея не само се рекламира предлаганата продукция, но и се правят текущи съобщения, излъчват се нашумели естрадни песни, народна музика. Особено популярна става радиорубриката “Стършел”, в която се вземат на прицел недобросъвестните продавачи и производители от околните селища. Великотърновци със задоволство отбелязват, че старата столица е сред първите градове в страната, разполагащи с пазарна радиоуредба, която служи и за развлечение, и за поддържане на будната им съвест.

В следващите години Кооперативният пазар започва да се утвърждава като един от основните центрове на търговска дейност. През този период в града все още функционират двата пазара – Новият и Старият.

През 50-те години на миналия век те се съревновават, като всеки един от тях, както и всеки изложител в рамките на “своя” пазар се опитва да засенчи другия с изобилието на качествени продукти и стремеж да предлага стоки, липсващи  при конкурентите. Най-точната характеристика на двата търговски обекта се съдържа в дописка на П. Бобанац, публикувана в бр. 175 на “За кооперативно земеделие” от 22 юли 1956 година:

“С пълно право Търновски окръг се счита за люлка на родното зеленчукопроизводство. Неведнъж тук са откъсвани първите краставици, узрели домати, чушки, дини.

Голяма част от зеленчука редица ТКЗС предлагат направо на трудещите се в Търново. За тази цел на Стария пазар… има построени постоянни павилиони. Сочни краставици, люти чушки, ароматни плодове, едри домати, лук, тиквички, фасул…никога през този сезон не липсват на пазара. Интересното е, че почти всеки павилион излага някоя стока, която съседите нямат. Има павилиони на Русаля, Джулюница, Куцина, Ресен, Леденик, Капиново. Най-много граждани се трупат пред павилиона на ТКЗС в с. Поликраище, където се продават краставици, ягоди, домати…

На другия край на града, току под новото физкултурно училище, преди една година израснаха павилиони на седмичния Кооперативен пазар. И тук всеки петък е шумно. На достъпни цени за гражданите ТКЗС предлагат плодовете на своя упорит труд.

Двата пазара в Търново говорят за богатството на окръга, за доброто състояние на ТКЗС, за напредъка на нашето зеленчукопроизводство”.

Отчитайки предимствата на терена и възможностите за изграждането на по-голям търговски обект от нов и модерен тип според тогавашните разбирания, след 1954 година местната власт полага усилия да наложи Новия пазар като единствен в града, а и идеята за конкуренция на търговските обекти през тоя период определено не е популярна. Постепенно Старият пазар замира и все по-малко великотърновци, водени предимно от носталгични чувства, посещават неговите павилиони.

Към 1957 година Кооперативният пазар вече е оформен като най-важния търговски център на старата българска столица, за което свидетелства и статия във вестник “Борба”:

“Дойде ли петък, към Кооперативния пазар в Търново затракват каруци, бучат камиони, натоварени с различни продукти: зеленчуци, плодове, грозде, мед, птици и какво ли още не. Предлагат се дори отрупани с плодове лимонови дръвчета, докарани от Лазар Станево, Луковитско”.

Цените на целия асортимент от предлагани продукти са фиксирани от държавата и еднакви както за всички държавни магазини, така и за кооперативния пазар, и могат да се променят само с решение на властите. Не бива да се пропуска фактът, че има разлика в стойността на някои стоки в държавните магазини и на кооперативния пазар. Така например през 1977 година доматите струват 34 стотинки за килограм в държавните магазини и 54 стотинки на пазара, зрелият фасул – 44 ст. и съответно 86 ст., гроздето е 37 ст. в държавните магазини и 59 ст. на кооперативния пазар. Картофите, ябълките, крушите, черешите, вишните, както и други плодове и зеленчуци на пазара също се предлагат на по-високи цени. Поради ограничените количества на тези по-евтино продавани продукти в държавните магазини великотърновци, си ги набавят от Новия пазар, въпреки „скъпотията там”. Алъш-веришът процъфтява през лятото и есента, когато всяко домакинство купува от местните производители вкусни плодове и зеленчуци за зимнина.

И през следващите десетилетия Кооперативният пазар продължава да стои на вниманието на общинската власт. Така например през 70-те и 80-те години на миналия век той се поддържа от службата “Пазарна търговия” към Градския народен съвет. Организираната пазарна служба се грижи за неговата чистота, уредба, обслужва личните стопани – продавачи с измервателни уреди и амбалаж.

Периодично извършваните през следващите годините преустройства довеждат до оформянето на пазара като средище, отговарящо на все по-високите изисквания в областта на съвременната търговия.

Тодорка НЕДЕВА