100 участници от 10 държави се докосват до българския език и култура на международна конференция в старата столица
Сто участници от 10 държави участват в осмото издание на Международната научна конференция „Езици, култури, комуникации“, която се организира от Филологическия факултет на Великотърновския университет.
Тази година форумът включва и втора тематична конференция, посветена на българския език, литература и култура извън страната ни, обясни деканът на факултета проф. Ценка Иванова.
В целия форум участват 10 български университета, а чуждестранните са 12. Специален акцент в конференцията е панел за български език. Той е в изпълнение на стартиралата с постановление на Министерски съвет Национална програма за развитие на българистиката в чужбина. В рамките й се е създал консорциум между БАН и пет държавни университета, сред които е и ВТУ, поясни проф. Иванова.
Целта е да се запълнят всички празноти при популяризирането на българския език и литература в световен мащаб.
„Това обхваща и научните изследвания и чуждестранните електорати, българската диаспора и това, което светът знае или все още не знае поради прекъснати нишки на приемственост в предходните етапи“, сподели проф. Ценка Иванова.
Във форума има изложение за българистиката в различни университети в Полша, Украйна, Сърбия и други държави. Разискват се специфични теми как да се преподава български език в чуждоезикова среда. Особено внимание се обръща и на преводачеството, защото то трябва да направи достъпно българската литература в различните страни.
В конференцията има обособена секция за участие на студенти и докторанти, което е важно за приемствеността между поколенията в изследователските области, обясни още проф. Иванова.
В същото време създаденият консорциум между БАН и петте университета си е поставил амбициозна цел да направи проучване къде в световен мащаб се изучава български език като основна или паралелна специалност, както и къде се преподава само като избираема дисциплина или като част от факултативен курс. Включително да бъдат описани учебниците и христоматиите, които се ползват за тази цел.
„Имаме една промяна в световната картина на изучаване на по-малките езици в резултат на глобализацията. България има дефицит по поддържането на определени електорати, изучаващи български език в чужбина. Най-големият проблем е популяризирането на съвременната ни литература, българската етнография и съвременен облик на българите. Това е едно състезание, можем да черпим опит от Полша, Унгария, Словения, Словакия. Искаме да повдигнем на това равнище статуса и изучаването на българския език в чужбина“, сподели за „Борба“ проф. Иванова.
По думите й трябва да се акцентира на подготовката на специализирани преводачи за Европейския съюз, като ВТУ е сред лидерите в това отношение. Според нея чуждестранните участници в конференцията са мост за взаимна научна информираност и изпращане на послание за българския език и литература по света.
Михаил МИХАЛЕВ
