След 9 години в Комплексния онкологичен център отново има психолог, който помага в борбата с рака

Весислава Божанова връща надеждата за пълноценен живот на хора, чули страшната диагноза

ОТ МЕСЕЦ ПАЦИЕНТИТЕ В КОМПЛЕКСНИЯ ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР В СТАРАТА СТОЛИЦА СРЕЩАТ БЕЗЦЕННАТА ПОДКРЕПА НА ПСИХОЛОГА ВЕСИСЛАВА БОЖАНОВА.

Тя успява да им помогне да погледнат под друг ъгъл заболяването и да ги мотивира да се лекуват. Чувства работата като призвание и докосва душата на болните по деликатен начин, за да генерира у тях сили за борба с тежките диагнози.

Весислава е от Горна Оряховица. Завършила е психология и социални дейности и здравноосигурителни системи във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а след това клинична психология в Югозападния университет в Благоевград. Запознава се с работата в болнична среда по време на специализацията си, когато изкарала стаж към втора база на Комплексния онкологичен център в Пловдив. Там под ръководството на психолога Екатерина Виткова поставила основите на своята кариера.

Разказва, че нейната основна работа е концентрирана в началото на битката на пациента със заболяването. Тогава е най-важно той да приеме диагнозата и да се реши на лечение. Провела изследване, чиито резултати показали, че когато един човек има партньор в живота или близки, вероятността за развиване на депресия след установяване на болестта е много по-ниска. Рисков фактор е, ако пациентът живее сам, защото тогава губи смисъл да се лекува.

„Най-трудната стъпка в процеса на борба срещу заболяването е взимането на решение за лечение. Хората се разколебават заради това, че може би ще им опада косата или пък зъбите вследствие на силните медикаменти, които ще приемат. Спира ги също недоверието в здравната система и това, че ще трябва да променят начина си на живот. Много е важно човек да има с кого да поговори, да го изслуша някой. Понякога пациентите не казват на близките си, че са диагностицирани, защото не искат да ги притесняват и да нарушат обичайния им ритъм в ежедневието“, сподели тя.

Казва, че най-голямо предизвикателство са случаите на рак при млади хора и жени с малки деца.

Съветва ги да не задържат негативните емоции, да плачат, да викат и да не трупат отрицателните вибрации в тялото си. Жените винаги са по-емоционални, докато мъжете обикновено прикриват чувствата си и ги изразяват под формата на гняв. По-лесно приемат диагнозата хората над 65 години, които вече са отгледали и осигурили децата си, защото са с възрастта са станали по-мъдри и здравомислещи.

„Близките не трябва да се отнасят към човека като с неизличимо болен и да го питат непрекъснато „Боли ли те?“ и „Добре ли си?“. Медицината е много напреднала и диагнозата не прави човека обречен. Онкологичните заболявания са като диабета и хипертонията, макар в миналото да се е гледало на тях като равносилни на смърт. Изисква се постоянно следене, а след като се влезе в ремисия, човекът трябва да бъде отговорен за здравето и да минава профилактично на скенер и прегледи“, обясни психологът.

Божанова планира да организира групи за взаимопомощ и споделяне, които са за пациенти и за близките на болни. Споделянето между хора със същото заболяване и преживявания ще даде яснота на пациентите за това какво предстои и да се справят с предизвикателствата.

„Те са в една лодка с общо преживяване в океана на живота. Когато чуят историята на други, ще се чувстват по-сигурни за бъдещето си и ще получат адекватна информация от първо лице“, обясни тя.

Уточни, че има пет етапа, през които преминава всеки болен – отричане, гняв, пазарене с Бог, депресия и приемане на диагнозата.

Тези фази понякога се преливат една в друга и са с различна последователност. Едва тогава обаче, когато пациентите приемат заболяването, могат да живеят нормално, да бъдат щастливи и пълноценни.

Божанова всеки ден минава по стаите в КОЦ и след това остава на разположение на болните в кабинета си в здравното заведение. От услугите й могат да се възползват и здравните работници, които неизбежно преживяват случаите на своите пациенти. Консултациите са напълно безплатни.

Галина ГЕОРГИЕВА