Водещи новиниСъдби

Диригентката на хора в ДЮФА „Българче” Галя Иванова учила песните от радиоточката

„С децата човек не може да остарее”, казва всеотдайната жена

 

Диригентката на народния хор в ДЮФА „Българче” Галя Иванова и самият ансамбъл са връстници.

Тази година стават на 55, но на нея все ни й се вярва, че е пораснала. Сега е в трескава подготовка на грандиозния юбилеен спектакъл, който предстои. Той е поредният, вече го е преживявала, но вълненията и тръпката не се променят. За всеотдайната си работа в ДЮФА „Българче” диригентката на хора е наградена със „Сребърна лира” през 2018 г.

Галина Иванова е родена в с. Гостилица, Дряновска община, на 7 септември 1968 г. Там е направила и първите си стъпки в музиката. На 7 години започва да свири на акордеон, след още три години се записва да учи пиано към читалище „Христо Ботев” в селото. Народните песни си ги учила сама на акордеона от радиото. Излезе ли нова песен, и тя започвала да я разучава. На село на всеки празник се пеело и тя винаги била сред участниците. Първата й песен е „Катерино моме”, която и до днес й е любима. „Ако имах момиче, щеше да се казва Катерина”, споделя Галя. Обучението й след радиоточката продължило с грамофонните плочи, най-вече на Калинка Вълчева, нейната любимата певица. На магнетофон е записала и около 50 песни от родната Гостилица. С умиление помни и часовете, когато нейната баба й четяла песните от песнопойките, с които бил пълен домът им.

След гимназията в Дряново изкарала една подготвителна година в Музикалната академия в Пловдив.

Приемането там е един от най-щастливите моменти в живота й. Завършва в смутната 1994 г., когато имало много съкращения в ансамблите. „Исках да дойда в Търново, да живея тук. Виждаше се ми се величествен град”, връща се в спомените си тя.

Научава, че в мечтания от нея град ще има конкурс за народни певици. Казва си „Що пък не?” и се явява. Само че търсели сопрани, а тя е алт. Тогава Митко Димитров й подхвърля, че търсят диригент за хора в „Българче”. Явява се пред комисия, избират я и я назначават на 6-месечен изпитателен срок. Имала много спънки в началото и била напът да се откаже, но полека-лека малките певци се обърнали към нея. Разучили нови песни, възстановили старите, привлякла още възпитаници. Оказала се костелив орех и удържала на всички изпитания.

Прощъпалникът й като ръководител на хора бил на коледния концерт същата година.

„Да си ръководител, не става за 6 месеца. Трябваше ми време и за самата педагогическа работа, защото да си диригент, са много неща. Не е само да ги научиш да пеят една песен, това е най-лесното. Трябва да ги научиш да бъдат колектив, на дисциплина, да бъдат заедно. Но първо трябва да те харесат. Децата са откровени – ако не те одобряват, отиват си. Харесат ли те обаче, то е завинаги. Любовта е истинска и вярна до края.”

29 години с ансамбъла вече се изтърколиха за Галя Иванова. Много концерти и турнета в страната и чужбина. И много солисти е обучила диригентката. А песните, те са стотици. Даже не се е замисляла колко са точно. Всяка година учат задължително поне 4 – 5 нови. Отделно са солистичните и за квартети. Най-вълнуващото събитие за нея и хора й напоследък е участието в галаконцерта на предаването „Млади фолклорни таланти” в БНР на 21 май. От края на миналата година е поела и женския хор на Беляковец. През тази вече има и участие, в Прегледа на стариградската песен, което за нея било ново предизвикателство. „Не съм искала да бъда учителка, исках да бъда певица, но мечтата ми не се осъществи. Станах обаче ръководителка и за изненада и на мен самата съм щастлива от това. Харесва ми да работя с децата. Енергията, която носят, явно ми се предава и на мен и така човек не може да остарее.

Обикновено хората си носят проблемите или на работа, или вкъщи.

С колегите си от ДЮФА „Българче” Митко Димитров (вляво) и Петър Петров на празника на Велико Търново през 2018 г. Тогава ансамбълът е удостоен с престижната награда „Велико Търново”.

А когато аз отида на работа, на репетиция, всичките ми проблеми изчезват. Децата ми дават своята любов и аз, естествено, не мога да остана безучастна. Тези, които идват при нас, носят някакъв друг дух. Детето, занимаващо се с музика има друга душичка, то е живо дете и очите му светят. Даже аз харесвам по-палавите деца, защото имат хъс и енергия. Намери ли си мястото, детето остава докрай. Постъпват на 4 години и си отиват на 19. Цялото им детство и юношество е при мен”, споделя тя. Галя Иванова мечтае да изкара целият си стаж в ДЮФА „Българче”, стига децата да продължат да я харесват. Защото, няма какво да се лъжем, те предпочитат младите хора.

Семейството на 20-ия рожден ден на по-големия син Християн.

„Сменят се поколенията, променят се и методите ни. Мъчим се да бъдем по-интересни, да има нови неща. Целта е да ги запалим за фолклора, макар че става все по-трудно, защото умът им е в новите технологии. Затова тръгваме да подбираме децата още от детската градина, в горните групи. Упорита съм, продължавам и не се отказвам”, казва диригентката. Извън работата е щастлива със сплотеното си семейство. Големият й син Християн е на 25 години и вече е взел хляба в ръцете си, по-малкият, 21-годишният Благовест, все още следва и е пълен отличник. Той се явява негласно и фотограф на ансамбъла, вече има и филм за обичая „Лазаруване”, пресъздаден на Самоводската чаршия от ДЮФА „Българче”.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *