Показаха златни накити и безценни стенописи от патриаршеската резиденция във Велико Търново
Златни пръстени и монети, накити и безценни запазени стенописни фрагменти, открити при археологическите проучвания на патриаршеския комплекс „Св. св. Петър и Павел“, показаха в експозиция на Петровден.
Тя беше подредена в самата средновековна църква от XIII век, една от двете единствено оцелели до наши дни храмове, строени в старата столица от династията Асеневци. Всички предмети са притежание на РИМ – В. Търново.
Своеобразен гид беше проф. Хитко Вачев, който от 2008 г. в продължение на пет археологически сезона прави проучвания на патриаршеския комплекс заедно с проф. Николай Овчаров.
Сред най-забележителните находки, показани в изложбата, е комплектът от златен пръстен с аметист, златни обеци, игла, която да държи покривалото за глава, и още една малка обеца с изобразени двуглави орли, символ на императорското достойнство. На витрината бяха наредени и мъжки пръстени, носени от български аристократи, като единият е с гема с образа на бог Марс. „Особено интересен е сребърният пръстен с позлата, на който е изобразена митологичната птица грифон. Вероятно е принадлежал на някой от приближените на българския цар Михаил III Шишман, защото грифонът е бил негова хералдична емблема“, обясни Хитко Вачев на голямата група, дошла да види експозицията. Интересна е и мъжката златна обеца, която е рангово отличие на висшите български военачалници.
При разкопките е открито и малко златно съкровище от 7 монети от времето на византийския император Йоан Дука Ватаци, за които проф. Хитко Вачев подчерта, че са универсални платежни средства в онези години по балканските земи. Изложен бе и малък фрагмент на златен обков на книга.
В отделна витрина бяха подредени накити от два исторически периода – от XIII – XIV век и XVI – XVIII век. „Интересно е, и това се доказва от археологическите разкопки, които съм правил на няколко обекта във Велико Търново и Арбанаси, че по време на турското робство има една сравнително богата прослойка от граждани, за които може да се предполага, че са наследници на старата българска аристокрация. И неслучайно те са погребани в двора на царския манастир „Св. св. Петър и Павел“, допълни археологът.
Една от най-рядко намираните находки, уникална по своя характер, защото е от много крехък материал, е стъклената кадилница, която също намери място в представителната изложба. Забележителни са и парчетата с мраморни кръстове, които са били част от луксозната настилка на църквата по време на българските царе.
„Комплексът е издигнат по поръчка и със средствата на унгарската принцеса Ана-Мария, съпруга на великия цар Иван Асен II.
През 1393 г., когато Търново пада под турско робство, Патриарх Евтимий е прогонен от църквата „Свето Възнесение Господне“ на Царевец и се установява именно тук, в „Св. св. Петър и Павел“, като основната му задача е да опази мощите на 20 светци, които са покровителствали средновековния Търновград. Между тях и св. Иван Рилски, чийто храм е в непосредствена близост. Тези сведения черпим от произведенията на Григорий Цамблак и са потвърдени от различни исторически извори. Днес църквата „Св. св. Петър и Павел“ е обект на РИМ – Велико Търново, много посещаван както от наши групи, така и от немско- и френскоговорящи. В голямата си част стенописите са запазени. Една част са от XIII, а основната – от средата на XV век“, разказа зам.-директорът на музея д-р Миглена Петкова.
Храмът е пострадал сериозно при земетресението от 1913 г. Църковната утвар била прибрана за съхранение в църквата „Св. Успение Богородично“, която също се намира в Асенова махала.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. авторката
