Ако учениците имат свободата да създават собствен текст, много повече ще искат да четат, според учителката Христина Братоева

Ако учениците имат свободата да създават собствен текст, много повече ще искат да четат, а четенето е най-важно за добрите резултати по български език и литература, смята учителката по български език и литература Христина Братоева.

Тя е преподавател с 38-годишен стаж и старши учител в Езиковата гимназия “Проф. д-р Асен Златаров“ във Велико Търново.

В интервю за БТА Христина Братоева посочи, че от 30 години насам, учителите и учениците са подложени на непрекъснати промени в учебните планове, което не дава прогнозируемост, а тя е най-важна за учениците от 7 и 12 клас, защото тези две степени са преход към следващия етап на обучение. Непрекъснатите промени в учебните планове и програми, както и променящият се механизъм за оценяване, са пречка за качествения, базиран на солидни основи учебен процес, посочи тя. „Когато влезеш в 8 клас, трябва да знаеш какво ти предстои да изучаваш до 12-ти клас, това създава конструкцията, а когато тя е ясна учителят и ученикът могат да имат свободата за изучаване, интерпретиране и писане“, посочи Братоева.

Тя припомни, че от три години във втората гимназиална степен (11-12 клас), българската литература вече не се изучава като хронология и периодизация, а се разглежда единствено в тематични кръгове – с определен брой автори и произведения. Тази система има своите плюсове и минуси, именно затова сега е моментът да бъде анализирана на базата на резултатите, които учениците дават при зрелостните изпити, каза Братоева. Според нея хронологичното изучаване на литературата дава по-богата обща култура, защото учениците, завършвайки гимназия придобиват усещането за литературата като развой и свързаност с другите култури и съответно – една доста по-широка култура за литературната класика.

Несъмнено обобщението на оценките от зрелостните изпити и външното оценяване са обект на анализ в учителските среди, посочи тя.

Според нея по-ниското оценяване се дължи и на фактора, че все повече учениците не четат книги. „Има изключения, които са блестящи, но масовата тенденция е, че все по-малко се чете“, отбеляза Братоева и допълни, че по-малко ученици четат текстове извън задължителната литература, не се опитват да откриват нови автори, а по отношение на задължителната литература все по-често задават въпроса дали случайно няма направен филм по съответното произведение.

„Живеем във времето на бързите неща – бързи закуски, бързо и кратко видео, това се отразява на възприятията на младите хора към литературата“, смята тя. Доказателство е, че голям процент от учениците, писали есе по темата „Живот в мрежата“, през тази година, го приемат буквално – описват мрежите в интернет. Това говори за плъзгане по повърхността, за липсата на по-широк личен, емпиричен и литературен опит. Големият недостиг при съвременните ученици е задълбоченият поглед, отбеляза учителката.

Според Христина Братоева е важно литературата да не бъде вкарвана в клишета, защото децата са много чувствителни към подобен начин на преподаване.

Точно в седми клас учениците могат да създадат собствен текст от своята позиция, те дори търсят начини на изразяване точно в тази възраст. Като пример тя даде олимпиадите по литература, където се търси собствен отговор на общовалиден въпрос, а на изпита учениците трябва да направят трансформиращ преразказ с определена дидактическа задача, т.е., отново да влязат в рамки.

Децата имат огромно желание да говорят, затова и учебните програми трябва да поощряват това. “Когато има свободен текст по даден въпрос в рамките на няколко изречения, се смайвам от отговорите, които получавам”, посочи тя. По думите й при тези текстове няма схема , а свободна позиция, с която младите хора казват -“чуйте моя глас“. Така те създават собствен текст и усещат сладостта от писането, а това променя и отношението към литературата, защото ги кара да уважават творческия процес и да четат.

Според нея, учениците, изучавайки българската литературна класика трябва да имат усещането, че попадат един широк елитарен кръг.

„Не може Шекспир да е вечен, а изучаването на Вазов да се стеснява“, каза Братоева. Изучаването на българските писатели трябва да приема като елитарна част от образованието, да бъде чест да ги изучиш и да си вземеш изпита със самочувствие, че носиш познанието за българска литература, безспорна част от голямата европейска литературна съкровищница, но за това е нужна целенасочена политика, посочи тя.

Децата трябва да се гордеят, че в Сорбоната на една стена е написан стих на Ботев, и с това, че Георги Господинов- техен съвременник, е носител на „Букър“. Литературата е изкуство и тя трябва да бъде изучавана като изкуство – с вълнение. “Ако литературата излезе от контекста на тези непрекъснати проверявания, мерки, теглилки, проценти, а се изучава като изкуство, което носи идентичност, повод за гордост и самочувствие, тогава естествено ще се вдигне и езиковото равнище”, посочи учителката.

Хубаво е да чуваме децата, защото те има какво да кажат.

Ето защо тази година 70 процента от учениците пожелаха да пишат есе. Част от тях го пожелаха, защото искат да създадат собствен текст, това е показателно, трябва да се окуражава и да се има предвид при изготвянето на учебните планове и програми, посочи Христина Братоева.

Бта