Баба и Дядо – моите суперсили

(Посвещавам на баба по случай днешния й рожден ден)

…Ако някой някога ме попита кого най-много обичам в своя живот, смело ще заявя – Баба и Дядо! Те винаги са до мен, дори когато греша. Не ми викат, не се карат, не ме ругаят, просто сядаме и си говорим, обсъждаме грешките и се мъчим заедно да ги поправим. Това са хората, които ми дават стимул и кураж да се боря, да не спирам да мечтая. Те са моята опора в живота. Дават ми безценни съвети, като никой друг. И ако някой някога ме попита откъде черпя толкова сили, енергия и борбеност, смело ще заявя – от Дядо и Баба. Те са моите суперсили!

Никога, колкото и време да мине, няма да забравя как през зимата дядо става рано-рано, пали печката, като от предния ден си подготвя съчки за огъня… Не позволява на баба да стане, докато не се стопли цялата къща… После баба става, за да направи закуска, а дядо отпива от сутрешното си горчиво кафе и разговарят. Баба идва в стаята ми, събужда ме нежно, носи ми закуска в леглото и топъл липов чай, набран през лятото от тях двамата… Всичко е спокойно. Когато тръгна за училище, никога не пропускам да прегърна и целуна баба и дядо, сякаш взимам някакви свръхестествени сили и енергия от тях и после цял ден се чувствам жизнена и обнадеждена.

Понякога си казвам: „Де да можехте да се видите през моите очи… щяхте да сте толкова щастливи, колкото аз, че ви имам… Аз съм най-щастливият човек в света, най-гордата внучка, че именно вас имам за баба и дядо. И ако някой някога ме попита какво е любовта, ще му отговоря: „Баба и Дядо!“ Защото това е онази любов, която дава, без да иска нещо в замяна, любовта, в която всичко става с лекота.

Вие сте най-святото нещо, което имам на този свят! Всеки ден благодаря на Бога, че ме е дарил с истински хора като вас! Вие ме научихте и всеки ден продължавате да ме учите какво е любовта и как се обича истински…

Трябва да ценим всеки миг с бабите и дядовците си, защото те няма да са винаги до нас. Но спомените и уроците, които ни остават, са завинаги!