С 6 бента за 2,1 млн. през соца са планували да направят Янтра плавателна като Сена

Архивите на Общонародния комитет за развитие на В. Търново на светло чрез „Борба“

Още през 1966 година лично тодор живков и наследилият го като председател на общонародния комитет за развитие на велико търново Пенчо Кубадински са планирали да направят река янтра плавателна и да я превърнат в туристическа атракция. Това личи от протоколите от заседанията на комитета, някои от които са провеждани в Министерски съвет и стават достояние за пръв път на страниците на „Борба”.

Структурата е създадена по личното настояване на Живков през 1965 година, а в продължение на 20 години цялата държава е отделяла пари само за старата българска столица с далновидната идея тя да се превърне в национален символ. Една от задачите на Общонародния комитет за развитието на Велико Търново в първите години от дейността му е била да се направи река Янтра плавателна, сочат протоколите от третото му заседание, проведено през далечната 1966 година.

Тогава започва проектирането на 6 бента по протежението на река янтра в чертите на града.

Бент N 1 се предвижда да се построи срещу гара „Трапезица”, но за него няма проект през следващите 5 години. Бент N 2 се разполага срещу бившата фабрика за текстил „Васил Мавриков”. За него има проект, а самото строителство възлиза на 1,2 млн. тогавашни лева. Тъй като работата по обновлението на Царевец и останалите културни паметници е достатъчно много, е решено строителството му да започне през 1980 година, когато се довърши крепостта. За останалите съоръжения първоначално са отпуснати 100 хил. лв. на СМУ „Мостстрой”.

Третият бент е започнат в района на Балдуиновата кула. Той също е трябвало да бъде завършен до 1981 г. Едно от съоръженията е планирано в района на някогашния квартал на Велико Търново „Трудов фронт”. Според изчисленията е трябвало да  струва 800 хил. стари лева (при цена за литър бензин около 60 стотинки, хляб – 30 стотинки, билет за пътуване – 6 стотинки). За времето си тази сума е била колосална. В една от стенограмите на заседанието е отчетено, че петият бент, който е срещу жп пансиона, е построен, а шестият, който е планиран в района на сегашния Южен пътен възел – срещу централната гара, също чака да бъде направен.

Според една от стенограмите на Общонародния комитет от заседание, проведено в Министерски съвет, Пенчо Кубадински отбелязва, че Тодор Живков е предложил и във Велико Търново да се направят атракции с цел привличане на туристи именно в старата българска столица, която е уникален синтез между природна среда и исторически паметници и трябва да се превърне в символ на славната история на Родината. „Др. Живков е харесал видяното в няколко града на бившата ГДР, където подобни реки са направени плавателни, както и в Париж – Сена”, отбелязва председателят на комитета и настоява да бъде проучена историята, тъй като разбрал, че и преди е имало такива идеи за Янтра.

Няколко месеца по-късно му докладват на база на старите архиви и сведения от краеведи, че „през 1923 г. в Търново е бил създаден даже и Български народен морски сговор. Организацията имала за цел популяризирането на плавателността на река Янтра и пълноценното използване на голямото водно богатство. По нейна поръчка в град Варна била построена първата спортна лодка в България за 6 гребци, с което се слага и началото на водните спортове по река Янтра”.

Намеренията са били покрай бреговете да бъдат направени подробни стени, които заедно с бентовете биха контролирали нивата на Янтра. Съоръженията е трябвало да имат и друга функция. Историята показва, че почти ежегодно реката причинява огромни щети след прииждане, а водите й се вдигаТ с по 6 – 8 метра. И до ден днешен приливни вълни причиняват доста щети в старата столица.

Според първоначалните проекти, които впоследствие са били предложени и допълнени от главния проектант на града, ангажиран лично от Политбюро – арх. Ив. Николов, първият и последният бент в чертите на града е трябвало да се намират в началото в близост до сегашния Южен пътен възел и в подножието на ул. „Опълченска”.

Арх. Николов поема и проекта на най-големия местен хотел – Интерхотела, като паралелно развива концепцията да използва красивите речни извивки в подножието му, за да се осигурят на жителите и гостите на старата столица достатъчно забавления. През 70-те години са направени и няколко големи подпорни стени с височина по 10 метра по поречието, които са запазени и до днес.

От Общонародния комитет възлагат и реализирането на т. нар. „Крайбрежна улица”, което започва в края на 70-те години. Оформен е даже подходът към нея, който е направен и може да се види и до днес вляво от главния път Русе – Стара Загора преди първия тунел. По план Янтра е щяла да тече в чертите на града с дълбочина 1,80-2 метра, така че по нея да се движат лодки, водни колела и малки кораби.

По същото време започва масирано строителство и създаването на няколко нови квартала на града – „Бузлуджа”, „Чолаковци”… Разразяват се остри дискусии за това какви паметници трябва да има в старата столица и доколко са целесъобразни. Така постепенно концепцията за Янтра остава на заден план, а впоследствие Общонародният комитет престава да функционира, а с идването на демокрацията се отричат всички достижения от ония времена.

Както личи и досега, проектът е бил реализиран в начален етап. Години по-късно обаче се преценява, че идеята реката да стане плавателна и да се изгради крайбрежна улица, родена в соца и лансирана лично от Тодор Живков и Пенчо Кубадински, не е лишена от смисъл – тъкмо напротив. В момента Община Велико Търново чака финансиране по европроект именно за това.

Стилян НАЙДЕНОВ