Над 100 портрета на Васил Левски притежава местен журналист
Журналист притежава над сто репродукции на рисувани портрети на Васил Левски. Най-старият от тях е от края на XIX век, а най-новите са дело на съвременни творци от ХХI век.
Идеята за колекцията хрумнала на Иван Първанов случайно, когато в един интернет сайт попаднал на непознат досега и доста съвременно изглеждащ рисуван портрет на Левски. На него Дяконът изглеждал буквално като жив, все едно че всеки момент ще проговори.
„За мое учудване се оказа, че има десетки негови портрети, за които не само самият аз, а вероятно повечето българи извън специалистите изкуствоведи дори и не подозират. Любопитното е, че макар върху всеки един от тях да е изобразена една и съща личност, всеки от портретите си има свое собствено излъчване. Изобразяването на Левски е истинско предизвикателство за майсторите на четката, които представят и личното си виждане и усещане за образа на Апостола. Да рисуваш Левски, за нашите художници е това, което е представлявало изобразяването на Исус Христос за европейските им колеги през Ренесанса. И това не е случайно, тъй като за българите открай време Левски е нашият Спасител, дал живота си в името на освобождението и бъдещето на своята родина и народ“, коментира Първанов.
Най-ранните известни досега портрети на Апостола на свободата са от края на XIX век и са излезли изпод четката на Георги
Данчов – Зографина, приятел на Левски. Двамата се запознават през 1869 г. в Сопотския манастир, където Георги и брат му Никола са наети да иконописват черквата. Един ден в манастира се отбива Левски по комитетски дела и е представен от игуменката на братята. Между революционера и художника се завързва дружба и след това те се срещат още много пъти. Левски привлича Зографина за делото на революцията и той превръща дома си в революционно средище. Георги Данчов рисува три портрета на Дякона, които според родственицата на Левски – Жанина Загорска, са най-близо до оригинала. Единият от портретите е литография, а другият – живопис. Малко известно е обаче, че освен тях Зографина има и един недовършен портрет на Апостола.
СРЕД НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ, РИСУВАЛИ ПОРТРЕТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ, Е И ДЕЧКО УЗУНОВ. Творбата му носи названието „Огърлица на безсмъртието“ и е рисувана през 1973 г, точно сто години след мъченическата и трагична гибел на българския Спасител. На нея Левски е представен след залавянето си: с вързани ръце, леко приведен, но с вълнуващо изражение на лицето и твърд и непреклонен поглед. Този портрет обаче се възприема доста противоречиво от българите. Докато за някои е гениален, други намират „кусури“ в начина на изобразяване на пропорциите на тялото на Апостола, като акцентират върху главата му, която е изобразена твърде малка, за сметка на ръцете, нарисувани големи.
Друг велик български художник – Васил Стоилов, пък представя картината „Левски основава революционен комитет“. В нея обаянието на революционера и умението да пали сърцата и да убеждава е предадено не само чрез изражението му, но и чрез лицата на селяните, които го гледат като един истински библейски месия.
Реалистичен и изглеждащ като жив е портретът, нарисуван от художника Георги Черкезов през 1931 г. Печатен лист с този портрет се пази в историческия музей в Пазарджик. Той е дарен на музея от Бочо Загорски, внук на сестрата на Левски – Яна. След пенсионирането си като български офицер Бочо Загорски откупува от Черкезов портрета, със собствените си пари плаща за размножаването му на печатен лист и сам започва да го разпространява из цяла България и Македония.
ЕДНА ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ И ГРУПОВИ КАРТИНИ, ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА В КОЯТО Е АПОСТОЛА, Е „ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ НА БОРИС АНГЕЛУШЕВ. Осъденият на смърт революционер е представен далече от един изкуствено героизиран образ. Левски под бесилото е обикновен човек, ранен, болен, измъчен и страдащ за това, че няма да довърши делото на живота си. Но той не е обезсърчен, защото е излязъл победител в двубоя си с Османската империя. Той днес ще бъде обесен, но след него идват още стотици хиляди българи, готови да дадат живота си, за да продължат делото му.
Сред съвременните художници също има изключително сполучливи рисувани портрети на Васил Левски. Сред тях доста интересни са картините „Губя само мене
си“ и „Светия“ на Пламен Вълчев. На първото платно Апостола е представен отново след залавянето си „с меланхоличен лик, погледът е мътен, премрежен, печален, зареян нейде в безкрайността. Опрял е Дякона главата на стената с безнадеждност и обреченост. Облечен е в изхабено шаячно палто, измачкано, яката от лявата му страна е вдигната, от дясната – не. Шията е оголена, сякаш готова още отсега за въжето. Ръцете на Апостола са кръстосани, дясната стиска силно левия лакът. Цялата поза на снагата му подсказва една примиреност“, пише писателят Митко Новков. На втората картина Левски е в простички селски дрехи с ореол около главата. Ръцете му са стиснати в юмруци, сините му стоманени очи гледат твърдо, а устните му – здраво стиснати.
ДОСТА ИНТЕРЕСЕН Е ПОРТРЕТЪТ НА РОСЕН РАЙЧЕВ ОТ 2010 Г. Любопитното е, че художникът рисува картината в ателието си в Атланта, САЩ. Първоначалната му идея е била да дари платното на българския парламент. Разочарован от непрекъснатите разправии и разпри между родните депутати обаче, художникът променя решението и така портретът попада в Президентството. Росен Райчев рисува портрети и на много известни американци, сред които и Томас Джеферсън и Морган Фрийман, но признава, че пресъздаването чертите и духа на Левски му е било най-трудно. „При изобразяването на Васил Левски важното е не толкова физическата прилика, а онзи безмълвният, психологическият и емоционалният диалог с модела“, споделя Росен Райчев.
Някои художници се насочват към легионерския период на Левски в Белград. Сред тях са литографията „В легията“ на Здравко Захариев и портретът му в цял ръст, дело на Борис Ненов. Интересни са и портретите, които представят Апостола на свободата с някои от най-близките си съратници. Александър Поплилов представя титаните на българската революция Васил Левски и Христо Ботев.
А Калина Тасева е избрала да изобрази Дякона Левски със своя духовен събрат отец Матей Преображенски – Миткалото. По-голяма известност обаче Тасева
получава с друга своя картина – „Левски пред съда“, която рисува, когато е само на 25 години. За да нарисува достоверно помещението, в което се състоял процесът срещу Левски, художничката посещава неведнъж бившия турски конак в София. А за да нарисува облеклата на турците от онова време, тя взема от етнографския музей сюртуци, с които „облича“ героите си на платното.
СРЕД НАЙ-СЪВРЕМЕННИТЕ ПОРТРЕТИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ В КОЛЕКЦИЯТА НА ЖУРНАЛИСТА ИВАН ПЪРВАНОВ СА НА ГРАФИКА ИЛЮСТРАТОР ХРИСТО НЕЙКОВ. Те представят един по-нестандартен рисувален подход при изобразяването на националния герой на България. На тях Левски е представен в различни моменти от живота си: като знаменосец в четата на Панайот Хитов, сбогуващ се майка си, в затвора с превързана глава и оковани ръце и крака и изправен пред бесилото.
Самият колекционер споделя, че лично за него една от най-въздействащите картини с лика на Васил Левски е на художника копист Владимир Рогожаров. Той представя Апостола с майка си Гина, прегърнати, минути преди раздялата
завинаги. „На тази картина виждаме не националния герой на България Васил Левски, а сина, чието сърце също страда от раздялата с тази, която му е дала живот. Не бива да си мислим, че Левски и останалите български революционери не са изпитвали бащини, синовни или съпружески чувства при раздялата с любимите си хора. Но те са успели да ги потиснат в името на най-великата цел: освобождението на родината. В картината на Рогожаров е представен не героят Васил Левски, Апостола на българската свобода, а синът Васил, който се прощава със своята майка. И едва ли има българин, чието сърце не би трепнало пред тази картина“, споделя Първанов. Засега идеята на журналиста, който е и дипломиран доктор по история, е да продължи да издирва и къта в колекцията си нови и непознати портретни репродукции на Васил Левски. А когато бройката им набъбне достатъчно, идеята му е да организира с тях изложба за рождения ден на революционера.
