Завод за биотор от пепелта на изгорени слънчогледови люспи за 6 млн. лв. без аналог правят в Полски Тръмбеш
Марин Згурев, инвеститор и съдружник: „Мегапроектът е зелена кръгова технология, позволяваща използването на органичен неопасен отпадък като суровина за това производство“
ЗАВОД ЗА БИОТОР ОТ ПЕПЕЛТА НА ИЗГОРЕНИ СЛЪНЧОГЛЕДОВИ ЛЮСПИ без аналог у нас се гради в Полски Тръмбеш от „ГРИЙН СЪРКЪЛ БИОТЕХ“ ООД.

Уникалното предприятие е в сградите на бившия радиозавод в града. Двигател на проекта и съинвеститор е Марин Згурев. Управител на дружеството, което е с международно участие от Литва, е неговата дъщеря Деница Згурева, която е доц. д-р на техническите науки и разработва технологии за оползотворяване на отпадъците. Другият български съдружник е Нора Костадинова.
„По проекта за биотор от пепелта на изгорени слънчогледови люспи се работи от 2013 г., а фирмата „ГРИЙН СЪРКЪЛ БИОТЕХ“ ООД е проектна компания, създадена за неговата реализация. Почвеният подобрител ще бъде изцяло на органична основа, без химия и напълно нов продукт на пазара. Продукцията ще се изнася предимно за Франция и европейските страни с традиции в биопроизводството. Водят се преговори и с редица български земеделски биопроизводители за използване на продукта и разпространението му на българския пазар”, започваме нашия разговор с 69-годишния търновец Марин Згурев, който навремето построи мола в старата столица за година и половина.
Марин Згурев обаче се занимава с много и различни бизнеси над 30 години. Много хора го мислят за строител, но той е завършил микроелектроника и е доктор на техническите науки. В зората на демокрацията се насочва към частния бизнес в България.
НОУ-ХАУТО Е НА СПЕЦИАЛИСТИ ОТ ЛИТВА, НАЛОЖИЛИ СА ПОДОБЕН ПРОДУКТ ВЪВ ФРАНЦИЯ
ЗАЩО МОДЕРНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ СЕ ИЗГРАЖДА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ? Изборът на локацията е обусловен от следните фактори. В непосредствена близост е завод „Олива”, а на почти еднакво разстояние са и останалите доставчици – рафинерии, генериращи отпадък от пепел от изгарянето на слънчогледови люспи. Създаден е и добър инвестиционен климат от Общинската администрация под ръководството на кмета Георги Чакъров.
Ноу-хауто на продукта е дело на специалисти от Литва, които са наложили подобен продукт на пазара във Франция. По стечение на обстоятелствата партньори на Марин Згурев се свързват с него и се стига до партньорството с Литва. После се прави проучване и връзка с рафинериите у нас и се стартира проекта за завод за производство на биотор. Основните технологични процеси в завода включват доставка на пепелта от слънчогледови люспи, дозиране, смесване с органични почвени микроорганизми, гранулиране, изсушаване, охлаждане, пресяване и опаковане. Продукцията ще се съхранява в склад, разположен извън производствената сграда.
Предвиденият капацитет на инсталацията за производство на биотор ще бъде до 5 тона в час при средно 200 – 250 работни дни годишно. Имотът не попада в границите на защитена територия, нито в границите на екологичната мрежа „Натура 2000“. Производството е екологично чисто и няма да замърсява околната среда под никаква форма.

ОБОРУДВАНЕТО Е ВНОС ОТ РЕНОМИРАН КИТАЙСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ
с реализирани проекти в редица европейски страни. В момента се извършва монтаж на производствената линия.
„Производствената линия е с капацитет до 40 000 тона годишно, но ние не можем да използваме този капацитет, защото у нас няма толкова пепел. Ще работим с натоварване до 8000 – 10 000 тона/год. и заради това ще работим на една смяна вместо на три. До момента заводите и рафинериите в България генерират между 4000 и 5000 тона годишно. В зависимост от необходимостта в завода ще работят между 10 и 50 души. Ние ще стартираме с една трета от капацитета, а вече имаме сключени договори за изкупуване на продукцията”, обяснява Марин Згурев. Той подчертава още, че в момента тази пепел у нас и в Европейския съюз се третира като неопасен отпадък, който се депонира в сметищата. Този отпадък вече ще се ползва като суровина, а рафинериите, вместо да плащат за събиране и депониране, фирмата с иновативния проект ще я взема безплатно и ще я превръща в нещо полезно и нужно за земеделието като продукт, а не като отпадък. За всичко това фирмата има съответните разрешителни.
„До момента в Европа няма известна такава технология и заради това трябва и европейски сертификат, за да има право на продажби във всички страни на ЕС. Процесът със сертификацията обаче е много тежък и върви повече от година, защото в България няма лаборатория, която да издаде такъв сертификат. Та раздухваната по медиите „зелена технология” или „зелена сделка” – всичко от растението до отпадъка да се използва, ние правим точно това в нашия завод. Имаме и следваща фаза на разработка, в която се добавя биовъглен, но това е нова технология, която с времето ще се развива.“

ФАБРИКАТА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ЩЕ НОСИ ИМЕТО „ГРИЙН СЪРКЪЛ”, а стойността на инвестицията е 6 млн. лв.
Средствата за поетапната реализация на проекта са осигурени изцяло от съдружниците. Без европейски програми, фондове и обществени поръчки и на чисто пазарен принцип. На етикетите на готовия продукт ще фигурира и името на града освен страната, фирмата и т.н., което е задължително по евростандартите. Така Полски Тръмбеш се превръща в място, което ще стане известно в Европа с производството на нов вид почвен подобрител. В България продукцията ще се предлага първо в големите хипермаркети с разфасовки по 25 – 50 кг, експортът ще бъде в контейнери с морски транспорт. Инж. Любомир Иванов от Полски Тръмбеш е директор на производствената база. Той е собственик на спортен клуб „Минотавър” за кикбокс, но сега влиза и в нова роля с новата си работа. Кога точно ще заработи новото предприятие, зависи изцяло от бюрократичната машина в България. Строителството е към приключване, машините се монтират, хората са назначени, останалото за частната инвестиция, която ще прослави не само България, зависи само от администрацията на различни държавни структури.
Нели СУКОВА
Сн. авторката
Нищо по тъпо и зелено,за да се гушнат субсидии,да гориш храна за тор.Кюспето е високо ефективен фураж,например за кокошки носачки.Зелена брюкселска идиотия в бг вариант с гушане на зелени субсидии.