Завод за биотор от пепелта на изгорени слънчогледови люспи за 6 млн. лв. без аналог правят в Полски Тръмбеш

Марин Згурев, инвеститор и съдружник: „Мегапроектът е зелена кръгова технология, позволяваща използването на органичен неопасен отпадък като суровина за това производство“

ЗАВОД ЗА БИОТОР ОТ ПЕПЕЛТА НА ИЗГОРЕНИ СЛЪНЧОГЛЕДОВИ ЛЮСПИ без аналог у нас се гради в Полски Тръмбеш от „ГРИЙН СЪРКЪЛ БИОТЕХ“ ООД.

Уникалното предприятие е в сградите на бившия радиозавод в града. Двигател на проекта и съинвеститор е Марин Згурев. Управител на дружеството, което е с международно участие от Литва, е неговата дъщеря Деница Згурева, която е доц. д-р на техническите науки и разработва технологии за оползотворяване на отпадъците. Другият български съдружник е Нора Костадинова.

„По проекта за биотор от пепелта на изгорени слънчогледови люспи се работи от 2013 г., а фирмата „ГРИЙН СЪРКЪЛ БИОТЕХ“ ООД е проектна компания, създадена за неговата реализация. Почвеният подобрител ще бъде изцяло на органична основа, без химия и напълно нов продукт на пазара. Продукцията ще се изнася предимно за Франция и европейските страни с традиции в биопроизводството. Водят се преговори и с редица български земеделски биопроизводители за използване на продукта и разпространението му на българския пазар”, започваме нашия разговор с 69-годишния търновец Марин Згурев, който навремето построи мола в старата столица за година и половина.

Марин Згурев обаче се занимава с много и различни бизнеси над 30 години. Много хора го мислят за строител, но той е завършил микроелектроника и е доктор на техническите науки. В зората на демокрацията се насочва към частния бизнес в България.

НОУ-ХАУТО Е НА СПЕЦИАЛИСТИ ОТ ЛИТВА, НАЛОЖИЛИ СА ПОДОБЕН ПРОДУКТ ВЪВ ФРАНЦИЯ

ЗАЩО МОДЕРНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ СЕ ИЗГРАЖДА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ? Изборът на локацията е обусловен от следните фактори. В непосредствена близост е завод „Олива”, а на почти еднакво разстояние са и останалите доставчици – рафинерии, генериращи отпадък от пепел от изгарянето на слънчогледови люспи. Създаден е и добър инвестиционен климат от Общинската администрация под ръководството на кмета Георги Чакъров.

Ноу-хауто на продукта е дело на специалисти от Литва, които са наложили подобен продукт на пазара във Франция. По стечение на обстоятелствата партньори на Марин Згурев се свързват с него и се стига до партньорството с Литва. После се прави проучване и връзка с рафинериите у нас и се стартира проекта за завод за производство на биотор. Основните технологични процеси в завода включват доставка на пепелта от слънчогледови люспи, дозиране, смесване с органични почвени микроорганизми, гранулиране, изсушаване, охлаждане, пресяване и опаковане. Продукцията ще се съхранява в склад, разположен извън производствената сграда.

Предвиденият капацитет на инсталацията за производство на биотор ще бъде до 5 тона в час при средно 200 – 250 работни дни годишно. Имотът не попада в границите на защитена територия, нито в границите на екологичната мрежа „Натура 2000“. Производството е екологично чисто и няма да замърсява околната среда под никаква форма.

ОБОРУДВАНЕТО Е ВНОС ОТ РЕНОМИРАН КИТАЙСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ

с реализирани проекти в редица европейски страни. В момента се извършва монтаж на производствената линия.

„Производствената линия е с капацитет до 40 000 тона годишно, но ние не можем да използваме този капацитет, защото у нас няма толкова пепел. Ще работим с натоварване до 8000 – 10 000 тона/год. и заради това ще работим на една смяна вместо на три. До момента заводите и рафинериите в България генерират между 4000 и 5000 тона годишно. В зависимост от необходимостта в завода ще работят между 10 и 50 души. Ние ще стартираме с една трета от капацитета, а вече имаме сключени договори за изкупуване на продукцията”, обяснява Марин Згурев. Той подчертава още, че в момента тази пепел у нас и в Европейския съюз се третира като неопасен отпадък, който се депонира в сметищата. Този отпадък вече ще се ползва като суровина, а рафинериите, вместо да плащат за събиране и депониране, фирмата с иновативния проект ще я взема безплатно и ще я превръща в нещо полезно и нужно за земеделието като продукт, а не като отпадък. За всичко това фирмата има съответните разрешителни.

„До момента в Европа няма известна такава технология и заради това трябва и европейски сертификат, за да има право на продажби във всички страни на ЕС. Процесът със сертификацията обаче е много тежък и върви повече от година, защото в България няма лаборатория, която да издаде такъв сертификат. Та раздухваната по медиите „зелена технология” или „зелена сделка” – всичко от растението до отпадъка да се използва, ние правим точно това в нашия завод. Имаме и следваща фаза на разработка, в която се добавя биовъглен, но това е нова технология, която с времето ще се развива.“

ФАБРИКАТА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ЩЕ НОСИ ИМЕТО „ГРИЙН СЪРКЪЛ”, а стойността на инвестицията е 6 млн. лв.

Средствата за поетапната реализация на проекта са осигурени изцяло от съдружниците. Без европейски програми, фондове и обществени поръчки и на чисто пазарен принцип. На етикетите на готовия продукт ще фигурира и името на града освен страната, фирмата и т.н., което е задължително по евростандартите. Така Полски Тръмбеш се превръща в място, което ще стане известно в Европа с производството на нов вид почвен подобрител. В България продукцията ще се предлага първо в големите хипермаркети с разфасовки по 25 – 50 кг, експортът ще бъде в контейнери с морски транспорт. Инж. Любомир Иванов от Полски Тръмбеш е директор на производствената база. Той е собственик на спортен клуб „Минотавър” за кикбокс, но сега влиза и в нова роля с новата си работа. Кога точно ще заработи новото предприятие, зависи изцяло от бюрократичната машина в България. Строителството е към приключване, машините се монтират, хората са назначени, останалото за частната инвестиция, която ще прослави не само България, зависи само от администрацията на различни държавни структури.

Нели СУКОВА

Сн. авторката