Стефан Манев ръководи строителството на търновската община, с кмета Иван Гинджов договарят врачански камък от Мездра

За градежа не са пестени бетон и арматура, а горнооряховско предприятие прави дограмите от дъб

СТЕФАН МАНЕВ Е НА 73 ГОДИНИ, А В БОГАТИЯ МУ ТРУДОВ СТАЖ ВЛИЗА СТРОИТЕЛСТВОТО НА ЕДНИ ОТ НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ СЪВРЕМЕННИ СГРАДИ В СТАРАТА СТОЛИЦА.

Той пази интересни спомени за градежа на общината във Велико Търново, който продължава от 1972 до 1977 г.

Манев служи в секретно поделение в Карлово, където е топограф. Веднага след уволнението си става помощник технически ръководител за изграждането на залите за високо спортно майсторство в стадион „Ивайло“, както и на козирките над трибуните. По-късно, вече като технически ръководител, се включва и в градежа на Изложбените зали.

От там започнал работа и по сградата на общината, която по онова време е Градски съвет. Дейността му била от първа копка до ключ, но тогава нямало днешното пищно рязане на ленти. Всички гледали да си свършат работата. Дейността по строителството продължава пет години, а през 1977 г. кмет е Иван Гинджов.

НАЙ-СЕРИОЗНАТА ТРУДНОСТ ПО ВРЕМЕ НА СТРОЕЖА ИДВА ПРИ ЗАВЪРШВАНЕТО НА ФАСАДАТА, СПОМНЯ СИ СТЕФАН МАНЕВ.

Изключително трудно било снабдяването с облицовъчните плочи от врачански камък. Наложило се двамата с кмета Гинджов да заминат за Мездра, където водили преговори за доставката. По-късно е наета специализирана бригада за лепенето, която пристига също в врачанския край.

По строежа работят стотици работници. Стефан Манев ставал рано, за да пише наряди. Отчетността била изключително прецизна и му отнемала много време. Нямало компютри, затова в началото умножавал със сметачна линийка, а по-късно и с първите елки.

Имало две бригади зидаро-кофражисти, всички момчета по строежа били българи. Стефан Манев твърди, че конструкцията е изключително здрава. По думите му там е налят толкова много бетон и е сложена толкова арматура, че едва ли някой би трябвало да се притеснява за целостта на зданието след 50 години. Освен това на сградата е изграден и най-дългият еркер във Велико Търново, който е с размери 5 метра, разказва Стефан Манев.

ЗА ЗАВЪРШВАНЕТО НА СГРАДАТА РАБОТЕЛИ МНОГО ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ. ОБЗАВЕЖДАНЕТО БИЛО ОТ „ПОБЕДА“, А ДОГРАМАТА БИЛА НАПРАВЕНА ОТ ГОРНООРЯХОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ, КОЕТО ИЗПОЛЗВАЛО СПЕЦИАЛЕН ДЪБ.

От Сливен пък били доставени внушителните полилеи за заседателната зала.

Архитект на сградата е Данаил Кънев от „Главпроект“ – София, а конструктор е Петър Вълчев, припомня Стефан Манев. Същият архитект проектира и пантеона в Русе.

Едновременно с общината Стефан Манев работи и по градежа на сградата за Дирекция „Мерки и измервателни уреди“ в кв. „Акация“. А след приключването на Градския съвет участва в довършването на Интерхотела. След това участва в строителството на градската поликлиника и Областната дирекция на МВР. По време на земетресението в Стражица става групов технически ръководител, а по-късно работи по направата на църковни покриви в Дряново, площада в града и други сгради. Сред последните му обекти са „Метро“ във Велико Търново, съдебната палата в Павликени.

За съвременното строителство Стефан Манев казва, че в момента кофражите се правят много по-лесно. Твърди, че няма особена разлика в качеството на бетона. Навремето вземали пробни кубчета и ги изследвали в лаборатории, а сега имало много улеснения.

В тази връзка Стефан Манев си спомня интересен факт от градежа на стадиона през 1971 година. Тогава председател на БСФС бил Христо Камбуров.

ЗА ДА УЛЕСНИ РАБОТАТА ПО СТРОЕЖА, ДОКАРАЛ ОТБОРА ПО ВДИГАНЕ НА ЩАНГИ. МОМЧЕТАТА ЗАПОЧНАЛИ ДА ТИКАТ КОЛИЧКИТЕ С БЕТОН.

Но щангистите се уморили, затова работа продължили само основните работници. Наложило се да докарат бетонпомпа, която била първата в старата столица по онова време.

Стефан Манев е роден във Велико Търново. Учи в ОУ „П. Р. Славейков“, а след това и в Строителния техникум. Като малък му се отдавала музиката, започнал да бие барабани, минал през басфлигорна, но най-много му подхождал тромпетът. Станал част от ансамбъла на Строителния техникум, а сутрин имал честта да показва упражненията за физзарядката, когато учител бил известния футболист на „Етър“ Кольо Кръстев. Интересен факт е, че по-късно Манев се среща с великите италиански футболисти Факети и Мацола, които през 1974 г. идват в старата столица като част от тима на „Интер“.

Михаил МИХАЛЕВ