В Горна Оряховица не забравят Македончето

Вече повече от сто години в центъра на Горна Оряховица се издига внушителен монументален паметник, който се е превърнал в един от символите на града

Той се отличава от множеството други паметници в страната по своята композиция.

Акцентът върху монумента пада върху постамента, който се издига на няколко етажа. Върху този постамент е поставен бронзов бюст на млад мъж. Той не е роден в Горна Оряховица, но свързва завинаги и завършва живота си в днешния железничарски град. Името му е Георги Измирлиев.

Роден на 21 април 1851 г. в другия край на България – в Горна Джумая, днес Благоевград.

Завършва Военното училище в Одеса, а от 1875 г. се отдава завинаги на борбата за освобождението на България. Избран е от Гюргевския революционен комитет за помощник главен апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг. През пролетта на 1876 г. заедно с останалите апостоли минава Дунава и след кратък престой в къщата на баба Тонка в Русе заминава и се установява в Оряховица. Тук само за месец-два той развива широка организаторска революционна дейност в региона. Новината за преждевременното избухване на Априлското въстание в Средногорието няколко дни по-късно достига и до Горна Оряховица. Ръкововодителите на революционния окръг вземат решение да последват незабавно примера на братята си отвъд Балкана. При опита им за вдигане на въстание обаче, някои от участниците и ръководителите, сред които и Георги Измирлиев – Македончето и Иван Панов – Семерджийчето, са арестувани и осъдени на смърт. Семерджийчето е обесен в Търново, а Македончето е откаран в Оряховица, където е издигната неговата бесилка. По думите на съвременниците му до последната секунда от живота си Георги Измирлиев се държи достойно, като истински македонски българин. Той се изкачва на ешафода с високо вдигната глава, сам надява въжения клуп на врата си с думите: „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“. След свалянето от бесилката, на 29 май 1876 г. тялото на героя е погребано в двора на църквата „Св. Богородица“, откъм южната врата. Местните бързат да погребат обесения, тъй като турците заплашват да запалят града. Няколко дни след погребението бившият учител Георги Бошнаков купува надгробен камък, който слагат върху гроба. А в продължение на години, чак до смъртта си за гроба на революционера се грижи жена, известна като баба Недювица. След Освобождението костите на Македончето са препогребани в родния му град с тържествени почести.

През десетилетията жителите на Горна Оряховица никога не забравят подвига на човека, дошъл тук от стотици километри, за да се бори за свободата им.

Името на Георги Измирлиев през годините носят: най-голямото училище в града, основано през 1859 г., бившето Средно сержантско училище, както и централния градски площад, на който се издига и паметникът на революционера. А през 2000 г. Георги Измирлиев е обявен и за Почетен гражданин на Горна Оряховица.

След Освобождението обществеността на Оряховица взема решение в центъра на града да бъде издигнат паметник на Георги Измирлиев. Това се случва на 28 май 1887 г. по време на първото честване паметта на Македончето и всички загинали за свободата на България. Избрано е и мястото, където да се издигне паметникът – там, където е била бесилката.

Поради липса на финансови средства първата копка и първият камък на основите са поставени на 18 октомври 1891 г. Две години по-късно е поставен величественият постамент, а чак през 1909 г. и бронзовият бюст.

За да бъде реализиран проектът, е взето решение за обявяване на благотворителна акция сред хората от Оряховица, Търново и околността. Така, благодарение на обикновените българи, макар и с известно закъснение, паметникът накрая е завършен. Тържественото откриване и освещаване е на 6 септември 1910 г.

Пиедесталът на паметника е проектиран от Ото Хорейши, а автор на монумента е Марин Василев.

Хорейши е един от десетките чешки младежи, които идват в новоосвободените български земи и участват активно в създаването на младата българска държава. Той е завършил живопис в Академията по изкуствата в Прага. След пристигането си у нас той става учител по рисуване в Търговската гимназия в Търново, след това в Казанлък и София. Хорейши създава десетки пейзажи и картини на историческа тематика, като: „Паметникът на Шипка“, „Руските гробища на Шипка“, „Посрещане на руските освободители в Търново“. Проектът на пиедестала на паметника на Македончето е в типичния Хорейшов стил, съчетаващ монументалността с изящността и красотата. Неслучайно чужденците, посетили Оряховица в началото на ХХ век, са категорични, че това е един от най-красивите пиедестали, които са виждали по света. Ото Хорейши умира на 2 февруари 1837 г. в Г. Оряховица. Погребан е в старите гробища, които са били на мястото на днешния парк „Никола Петров“.

Авторът на бронзовата скулптура на Македончето е проф. Марин Василев, роден в Шумен през 1867 г.

Завършва Мюнхенската художествена академия при един от най-добрите преподаватели по скулптора в цяла Европа, проф. Сириус Еберле. След завръщането си в България Марин Василев е назначен за преподавател по моделиране, скуптора и каменоделие в новооткритото Държавно художествено индустриално училище, днешната Художествена академия. В областта на монументалната скулптора най-известните произведения на проф. Марин Василев са паметниците на Васил Левски в Карлово, на Георги Измирлиев в Г. Оряховица и на загиналите за свободата на България свищовлии в крайдунавския град.

Историята е запазила един любопитен момент, свързан с паметника на Георги Измирлиев.

На 28 май 1897 г. на поредното превърнало се в традиционно честване на деня на загиналите местни герои, на върха на още празния постамент се изкачва учителят Иван Бошнаков. Облечен в четническа униформа и с извадена сабя в едната ръка и с пушка при нозе в другата, той застива за няколко минути и така позира вместо липсващия бюст на Македончето. В следващите години, когато бюстът вече е поставен, се превръща в традиция по време на честванията на 28 май членове на Юнашкото дружество да се качват на пиедестала и да окичват с венец раменете на бронзовата статуя на Измирлиев.

Силното земетресение на 1 юни 1913 г. не нанася поражения върху здраво изградения пиедестал, но завърта бюста върху него на 45 градуса в североизточна посока и той си остава така и до днес.

През годините 28 май се превръща в една от най-важните дати в историческия календар на Горна Оряховица.

По традиция честванията се организират от местната община, но в тях взема участие доброволно цялото население. В началните години на демокрацията 28 май е обявен за празник на Горна Оряховица. Няколко години по-късно обаче общинарите решават, че не е правилно за празник да бъде обявен денят на смъртта на Македончето. Поради това 28 май си остава като Ден за почитане паметта на загиналите за свободата на България герои, а за празник на Горна Оряховица е обявен следващият ден, 29 май.