„Улицата на глада” – една от емблемите на старата столица за поколения търновци

От колорита на „Улицата на глада“ в центъра на Велико Търново отдавна няма и помен, няма и къде там да се нахрани човек. Мнозина с носталгия си спомнят и съжаляват за първата барака за пици, появила се през 90-те години на миналия век, за щандовете, където на място се приготвяха скара, салати, питки и какво ли не на народни цени. За пейките и масите на открито, където можеш да хапнеш и с часове да си говориш с приятели на спокойствие. След реконструкцията бе построено само едно заведение за хранене през 2008 г., но и то просъществува 10 години, до 2018 г. Собственикът не устоя на конюнктурата, продаде го и измести бизнеса си на главната улица. Сега между офиси, хотел, медицински център, два магазина и една „Бърза закуска” почти незабележимо се е сгушило единственото помещение с три масички, но то едва ли ще защити името на уличката, родено от местния фолклор. А търновци отдавна се питат защо трябваше да бъде разтурено любимото им място за хранене.

Всъщност „Улицата на глада” в стария си вид просъществува до 2004 г. Тогава, по време на кметуването на Румен Рашев, започна разчистването на терена. Градските легенди говорят, че това е направено, за да може известен партиен функционер да си вдигне сграда. Решението на градската управа обаче е облечено и в законова форма, която разрешава там да се строи, и това се и случи. Постепенно се наредиха сграда до сграда, от които, както вече споменахме, само една стана заведение. После бяха продавани и препродавани, а за търновци остана да дишат праха и си трошат колите чак до 2012 г. Новите асфалт и бордюри, положени през същата тази година, бяха малко утешение за презастрояването на поредния терен във Велико Търново, и то непосредствено до парка, но поне пътната отсечка доби приличен вид. А и се обособиха места за паркиране.

„ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – ПЕШЕХОДНА ЗОНА, „УЛИЦАТА НА ГЛАДА” ПОЕМА ЧАСТ ОТ ТРАФИКА

Пак през 2012 г. кметът Даниел Панов обяви, че „Васил Левски” от театъра до съда става пешеходна зона от лятото на следващата, 2013 г., и ул. „Марно поле”, включително „Улицата на глада”, ще поеме част от автомобилния трафик. Тогава за нея се мислеше като за алтернативен маршрут за движение на колите, като за целта бяха преасфалтирани и улиците в района – „Цар Самуил” и „Цар Александър”, до градската поликлиника. Този проект, както и успоредно рекламираният тогава за крайречната зона на ул. „Крайбрежна” също остана неосъществен и отлежава в архивите. А и затварянето на единствената главна улица не бе прието добре от великотърновци. По-паметливите обаче навярно си спомнят, че за известен период движението на автомобили по ул. „Васил Левски” бе разрешено само в едната посока, откъм Царевец. Изключение се правеше само за автобусите от градския транспорт, а ограничението важеше до 18 часа.

Сега някогашната „Улица на глада” си е поредната обикновена застроена улица и с нищо не напомня за някогашната си слава.

Като цирей сред иначе добре изглеждащите сгради ниско строителство в единия й край е последната, все още недовършена монолитна постройка, предназначена за заведение. С нашарените надписи и остатъци от плакати по ламарините отпред видът й наистина е малко плашещ, а вътре е превърната в сметище. Това може да се промени, ако някой я купи, защото сградата се продава за 336 000 евро. В обявата е обяснено, че тя е с отстъпено право на строеж на общинска земя, с Акт 14 от 2009 г. и удостоверение за завършен груб строеж от 2017 г. Разгърнатата застроена площ на имота е 207 кв. м, които се простират на три етажа. Първият е отреден за снекбар, вторият – за магазин, а последният е замислен като офис. И тъй като нови заведения там явно не виреят много, сградата може да стане и медицински център. Та нали поликлиниката е на един хвърлей разстояние…

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката