Янтра и нейните тайни: Забравена пътека от „Крайбрежна” до Боруна бе преоткрита на фестивала „48 часа Варуша Юг” (СНИМКИ)
Мащабният фестивал „48 часа Варуша Юг” започна на Плажа на Янтра, а атмосферата там е повече от артистична.
Пълно е с млади хора, по плажа са разположени места за сядане и полягване, на сцената свирят първите банди, а интересните събития тепърва предстоят. Над 80 са те, както уточни главният „виновник” Галин Попов от ТАМ, а поне още 30 са били отказани.
Едно от събитията, което тръгна от плажа, бе разходката с урбанистична цел „неБрежно за Крайбрежна” в петък привечер.
Интересът към него бе голям и оправдан, защото обещаваше красиви гледки и изминаване на градски маршрут по пътека, непозната и за повечето търновци, която свързва стария град с центъра за десетина минути.
Благодарение на предварителната подготовка и разчистване от дървета и храсти, включително с помощта на Община Велико Търново, почти непроходимото място се е превърнало в приятна за вървене почти горска пътечка, която изненадващо отвежда за кратко време до Галерията. Или по-скоро на 300 метра от нея, като излиза в края на Алеята на творците. Групата тръгна по маршрута, открит и начертан от организаторите, който след Плажа минава покрай бента, от там се продължава по част от ул. „Крайбрежна” и после се поема към пътеката.
Следва пешеходната зона на железния жп мост, а като се премине и той, ХГ „Борис Денев” вече е близо. До нея отвежда разчистена тротоарна алея с много стъпала, продължение на маршрута, по която вероятно са се разхождали хора, но преди десетилетия.
Преди тръгване на участниците, сред които имаше и студенти по архитектура, бяха раздадени карти на квартала, на които те трябваше да отбележат местата, покрай които минават и да опишат какво се случва с тях.
А именно да споделят своите впечатления за физическата среда, ежедневието на живущите, урбанистично-архитектурните особености, ползването и усвояването на околното пространство.
Така приятната разходка бе съчетана с полезна дискусия с много гледни точки.
Събраната информация и попълнените карти ще бъдат предоставени на заключителната дискусия „Формиране на архитектурна чувствителност и етика” в рамките на фестивала, която ще се проведе в неделя, 20 август, от 10,30 ч. в читалище „Надежда”.
Водещи на уъркшопа бяха Емилия Попова и приятелите й архитекти от Велико Търново Радомир Данков, Силвия Нешкова и Дарина Стаматова.
Местните архитекти са осигурили обработването на мястото, а четиримата заедно изработили маршрута.
Емилия е урбанист по професия, с магистратура по „Градски дизайн” от университета „Хафенсити”в Хамбург.
Работила е по различни инженерно-архитектурни проекти, след което решава „да завие” отново към науката и сега работи като научен сътрудник в същия университет.
Отговаря за административното управление на научни проекти. Емилия е от Велико Търново и до 18-годишна е живяла тук. А за фестивала никак не било трудно да я спечелят.
„По-скоро аз бях активната страна. Изключително много се възхищавам на работата на тези невероятни млади хора, пълни със заряд, енергия и желание да променят средата във Велико Търново.
Те са ми лични приятели, познаваме се по различни линии и тяхната мисъл е изцяло насочена как ние като хора, като граждани, сме отговорни за нашата среда и можем да създадем едно по-хубаво пространство за живеене. И в моята работа и образование това е водещото, и не беше никак трудно да се съберем и да намерим общ език.
Тъй като живея в град на вода, в Хамбург има повече мостове и от Венеция, тази тема изключително много ме вълнува в последните години.
Като се върна в Търново, все се питам какво правим с Янтра.
Винаги я гледаме отгоре, а тя предлага места, на които можем да се свържем с реката. Запознах се с Плажа още миналата година, открих това пространство и заедно с приятелите архитекти правим събитието”, сподели за в. „Борба” Емилия Попова.
А ул. „Крайбрежна” наистина е изключително разнообразна по протежението си. Когато да си близо до реката е започнало да носи само минуси за жителите, постепенно тя била запусната, а после почти заличена. Има проекти за нейното съживяване, но по една или друга причина те остават неосъществени.
Ана Райковска
Сн. авторката
Старото трябва да даде път на новото, желание и идеи не липсват, защо да не се предприеме действие и наистина да се усъществят тези проекти. А и за новия център могат да се използват тези млади хора с опит, виждане и желание. Само кмета на града да се отърве от старата номенклатура.
По тази пътека преди много години, като ученик съм минавал от ул.” Опълченска” , по стълбите под Икономическия техникум и пътеката до жп моста. След моста вляво в подножието на Боруна имаше игрище, на което играехме футбол.
Ентусиастите могат да посеят семена от различни цветя край пътеката.
Както ще направя аз…
Мислят ли тия Тиквеници какво ще стане с ландшафта след седмица или шест месеца!Самоуките пишман архитекти усвояват някой еврофондче и след себеси оставят разруха!Който не вярва да мине по този мършрут след девет месеца!Ще бъде паметник на ТЪПОУМИЕТО!
В подножието на Буруна, отстрани до началото на стълбите имаше футболно игрище на бившото управление на милицията, което преди се намираше на мястото на художествената галерия. Ходили сме да играем там някъде докъм 2000г., когато вече беше доста занемарено…
Казваше се Черничака.
Тази пътечка до преди 35-40 г. си я използвахме редовно. Дано да пазят чиста природата, ама като знам нивото но възпитанието сега, ще има пак призиви от рода на “да изчистим България за един ден” и някои ще си правят снимки за пред фейса. А всичко тръгва от първите седем години…